Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия (BGH2A) излиза с предложение за План за действие за актуализиране на Националната пътна карта за подобряване на условията и разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство на водород. Документът е изготвен в рамките на проект H2START за изграждане на Център за върхови постижения за водородни технологии към Тракийски университет.
BGH2A счита, че актуализирането на Националната пътна карта е ключова стъпка за превръщането на България в активен участник в европейската водородна икономика. Настоящата пътна карта поставя основата, но динамиката на европейското законодателство, транспонирането на целите по RED III в българското законодателство с конкретни стимули за изпълнение, развитието на вътрешния пазар на възобновяем и нисковъглероден водород и нуждата от ускорена индустриална декарбонизация изискват по-конкретен, измерим и инвестиционно ориентиран подход.
Необходимост от актуализирана национална рамка
Чистият водород има стратегическо значение за декарбонизацията на индустрията, транспорта, енергетиката и регионалната инфраструктура. За България той е и възможност за засилване на енергийната сигурност, привличане на инвестиции, развитие на нови технологични производства и по-добро позициониране в рамките на европейските водородни коридори.
Предложеният План за действие поставя акцент върху съгласуване на националните цели с европейската регулаторна рамка, включително RED III, Директива (ЕС) 2024/1788, Регламент (ЕС) 2024/1789, Делегиран регламент (ЕС) 2025/2359 и Регламент (ЕС) 2023/1804 относно инфраструктурата за алтернативни горива.
Според BGH2A България следва да използва своето географско положение, потенциала си за производство на възобновяема енергия и съществуващата енергийна инфраструктура, за да се утвърди като важен фактор в Югоизточна Европа и като част от бъдещата европейска водородна мрежа.
Основни предложения в Плана за действие
BGH2A предлага Националната пътна карта за водород да бъде актуализирана чрез конкретни мерки, насочени към създаване на работещ пазар, привличане на инвестиции и ускорено внедряване на чисти водородни технологии.
Сред основните предложения са:
- привеждане на националните цели в съответствие с RED III, включително минимална цел от 1% RFNBO в транспорта до 2030 г. и 25% възобновяем водород в промишлеността до 2030 г., с повишение до 35% до 2035 г.;
- хармонизиране на националните стратегически документи и нормативна рамка с новото европейско законодателство за възобновяем и нисковъглероден водород;
- актуализация на оценката на потреблението и идентифициране на нови пазарни ниши;
- разработване на прогнозни данни за производство по сектори, необходима инфраструктура и свързани инвестиционни разходи;
- включване на конкретни финансови механизми и инструменти за устойчиво изпълнение на мерките;
- създаване на обществен консултативен борд — Hydrogen Council — с участието на държавата, индустрията, енергийните компании, общините, научните среди и други заинтересовани страни;
- опростяване на процедурите за разрешителни, въвеждане на ясни стандарти за сертифициране и целеви икономически стимули;
- насърчаване на трансграничното сътрудничество и интеграцията на България в европейските инициативи за водородна инфраструктура;
- създаване на иновационна програма за по-активно участие на научни екипи, стартиращи предприятия, индустриални компании и клъстери в европейски и национални финансови инструменти.
Национални цели до 2030–2035 г.
Планът предлага конкретни секторни цели, които да превърнат стратегическата рамка в реален инструмент за действие.
В транспорта се предвижда актуализиране на нормативната уредба за водородните зарядни станции през 2026 г., внедряване на пилотни автопаркове от водородни превозни средства и достигане на минимум 30% дял на водородни технологии в наземните операции на ключови пристанища и летища.
В индустрията се предлага постепенно заместване на конвенционалния водород с възобновяем и нисковъглероден, както и развитие на промишлени водородни хъбове в Стара Загора, Пловдив, Бургас и Варна–Девня.
В областта на иновациите и образованието/преквалификацията документът поставя акцент върху подготовката на човешки капитал, практическото обучение, преквалификацията, приложните изследвания, пилотните проекти и участието на България в европейски програми и съвместни предприятия.
По отношение на производството и износа до 2035 г. Планът очертава възможност за инсталиране на електролизьори с общ капацитет до 500 MW и годишно производство на възобновяем и нисковъглероден водород до 100 000 тона, от които до 30 000 тона могат да бъдат насочени за износ чрез свързана трансгранична инфраструктура.
Финансиране и инвестиционна готовност
BGH2A предлага създаване на иновационен фонд „Водород България 2030“, както и специализиран финансов инструмент с минимален капитал от 100 млн. евро до края на 2026 г.
Този инструмент следва да подкрепя изграждането на зарядна инфраструктура за водороден транспорт, съфинансирането на електролизьори и индустриални приложения, общински и регионални проекти с водородни технологии, както и приложни научноизследователски и развойни дейности, насочени към повишаване на технологичната готовност и внедряване на български научни резултати в реална индустриална среда.
BGH2A подчертава, че без целеви финансови механизми, предвидими правила и координация между институциите, бизнеса и научната общност, България рискува да остане в периферията на европейския водороден преход.
България като част от европейската водородна мрежа
Актуализираната Национална пътна карта следва да отчете стратегическото значение на Югоизточноевропейския водороден коридор и възможността България да бъде свързващо звено между производствени мощности, регионални индустриални центрове и пазарите в Централна Европа.
BGH2A подкрепя усилията за координирано развитие на водородна инфраструктура с Гърция, Румъния и други партньори в региона. Такъв подход ще допринесе за енергийната сигурност, индустриалната конкурентоспособност и по-балансираното развитие на европейската водородна икономика.
Заключение
Предложеният План за действие дава възможност България да надгради съществуващата си стратегическа рамка и да премине към конкретни, измерими и изпълними действия.
BGH2A изразява готовност да допринесе с експертиза, данни, партньорска мрежа и конструктивен диалог при актуализирането на Националната пътна карта за водород. Асоциацията счита, че България има реален потенциал да развие работещ пазар на чист водород, да привлече инвестиции, да създаде нови индустриални възможности и да се утвърди като регионален фактор в европейската водородна икономика.
Вижте пълния текст на плана.
Подкрепете плана за действие тук.
