Green Transition Forum 6.0
Между 1-ви и 5-и юни, София е домакин на шестото издание на Green Transition Forum 6.0 — форум, който тази година постави Европа пред въпроса как следващият етап на развитие на континента може да бъде едновременно конкурентен, иновативен и сигурен. В петдневната програма на събитието се срещат над 6500 участници, над 450 лектори и модератори и представители от над 32 държави – институции, бизнес, инвеститори, научна общност и представители на гражданския сектор, за да обсъдят не само посоката на зеления преход, а и способността на Европа да го превърне в икономическа сила.
Контекстът на форума е ясен: Европа вече не може да си позволи трансформацията да остане само на ниво визии, регулации и дългосрочни цели. На фона на високите енергийни разходи, глобалната технологична конкуренция и нуждата от по-голяма стратегическа автономия, Green Transition Forum 6.0 поставя акцент върху конкретните механизми, които могат да превърнат декарбонизацията в растеж, индустриална модернизация и нови работни места.
BGH2A – Водороден панел и План за действие за актуализация на националната водородна пътна карта
Именно в тази рамка водородният панел, организиран в партньорство с BGH2A, зае особено важно място в първия ден на форума, събирайки представители на европейски институции, индустрията, научната общност, национални водородни асоциации и технологични компании, които обясниха водородната стратегия като двигател на енергийната сигурност, конкурентоспособността и индустриалното лидерство на Югоизточна Европа. Това беше естествено продължение на основното послание на форума: диалогът е важен, но следващата стъпка е изпълнението. BGH2A постави на масата конкретен План за действие за актуализация на Националната пътна карта за водород. Планът, представен от Велина Козарева, Екперт „Политики и проекти“ в BGH2A, предвижда промени в законодателството, механизми за финансиране на водородни проекти и създаване на обществен Водороден съвет, който да обедини правителството, енергийните компании, общините, научната общност и бизнеса около обща инвестиционна рамка.
С Плана за действие, BGH2A позиционира България като държава, която може да изгради собствена индустриална ниша в рамките на Югоизточна Европа, а не пасивен участник – от изключителна важност за регион, който има едновременно нужда от декарбонизация, нови инвестиции, индустриална заетост и по-добра енергийна свързаност.
Предложенията на BGH2A дават липсващата връзка между стратегическите документи и пазарната реалност. Сред ключовите акценти са синхронизация с европейската регулаторна рамка, развитие на промишлени водородни хъбове в Стара Загора, Пловдив, Бургас и Варна–Девня, изграждане на до 500 MW електролизьори, производство на до 100 000 тона възобновяем и нисковъглероден водород годишно до 2035 г., специализиран финансов инструмент с капитал от поне 100 млн. евро и по-силна роля на България в Източноевропейския водороден коридор заедно с Гърция и Румъния.
От стратегия към внедряване
Панелът очерта положителната европейска динамика. Европа вече има технологична база, научна експертиза и развиващи се финансови инструменти за водород. Същевременно участниците бяха реалистични: водородната икономика няма да се развие сама. Нужни са ясни правила, работещи пазари, договори с потребители, механизми за намаляване на инвестиционния риск и демонстрационни проекти, които хората и индустрията могат да видят в действие.
България също вече има важни отправни точки. Румен Радев, председател на Управителния съвет на Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия и на Асоциацията на индустриалния капитал в България, постави дискусията в контекста на регионалната свързаност между България, Гърция и Румъния. Той припомни общата декларация от 2024 г. за зелен водороден коридор от юг на север и подчерта, че политическата амбиция трябва да бъде последвана от производство, инфраструктура и пазарно търсене. Радев акцентира върху производството на електролизьори като начална стъпка към изграждане на капацитет по цялата верига и акцентира върху водорода като ценна суровина за индустрията, а не само енергиен носител.
Проф. Дария Владикова представи H2START – първия в България Център за върхови постижения по водородни технологии, изграждащ се в Тракийския университет – Стара Загора с високотехнологично оборудване, научни изследвания на високо ниво, водородни образование, сътрудничество с индустрията и диалог с институциите. ZAHYR – първата водородната долина в България също се изгражда в Стара Загора с партньорството на Тракийския университет и предвижда изграждане на интегрирана водородна екосистема – от производство и съхранение до транспорт и индустриално приложение, с очакван капацитет до 1650 кг водород дневно. Това е типът инфраструктура, от която България се нуждае, за да превърне академичния капацитет в индустриални приложения.
Мирела Атанасиу, ръководител на отдел „Операции и комуникация“ в Съвместно предприятие „Чист водород“, постави разговора в европейски контекст. Тя припомни, че европейската водородна стратегия от 2020 г. беше изградена около целта за 10 млн. тона местно производство и 10 млн. тона внос на възобновяем водород. Днес политическият и икономическият контекст е различен: Европа преминава от Зелената сделка към по-силен индустриален дневен ред, в който декарбонизацията, конкурентоспособността и устойчивостта се разглеждат заедно. Според Атанасиу ЕС има научна и индустриална база, изградена чрез десетилетия публично-частно сътрудничество, но трябва да стимулира технологичното лидерство чрез по-бързо внедряване и инвестиции във водородни долини, умения, малки и средни предприятия, стартиращи компании и регионални екосистеми.
Иван Делибашич, директор „Застъпничество“ във „Водород Европа“, насочи вниманието към пазарната рамка. Той описа водорода като сектор, който все още се развива в силно регулирана среда, с отделни и често недостатъчно свързани правила за производство, инфраструктура и търсене. Според него регулациите като Системата за търговия с емисии на ЕС и Директивата за възобновяема енергия III са важни, но инвестиционно рентабилните проекти се създават в „средния слой“ на политиката: финансиране, научни изследвания и иновации, подкрепа за крайните потребители, договори за изкупуване и механизми за намаляване на инвестиционния риск. За Централна и Югоизточна Европа това означава по-целенасочена подкрепа за проекти, които могат да свържат производство, инфраструктура и потребление.
Д-р Айварс Стариковс, член на Управителния съвет на „Водород Европа“ и председател на Латвийската водородна асоциация, постави фокус върху демонстрационните проекти и общественото доверие. Той подчерта, че за по-малки пазари като България и Латвия водородът трябва да бъде показан в реални приложения, които гражданите, общините и бизнесът могат да видят и използват. Регионалните демонстрации са особено важни, защото по-малките държави трудно могат сами да изградят цялата водородна стойностна верига. Затова водородът трябва да се свърже с транспорта, летищата, пристанищата, индустрията, енергийните системи и местната инфраструктура.
Божидар Дедуш, съосновател на Хърватската асоциация за развитие и приложение на водородни горивни клетки, представи регионалната перспектива през опита на Хърватия. Той даде примери за проект в Риека с 10 MW електролизьор и 11 MW соларен капацитет, инвестиции във водородни зарядни станции за автомобили и камиони и планове за 20 водородни автобуса в Загреб. Северноадриатическата водородна долина, която обединява Хърватия, Италия и Словения, беше представена като модел за трансгранично сътрудничество, подкрепено от значими европейски инвестиции. Основното му послание беше, че Югоизточна Европа може да напредне чрез общи коридори, споделена инфраструктура и координация между държави, индустрия, университети и публични институции.
Николас Гиняр, сътрудник в HACE, добави технологична перспектива към дискусията. Той представи концепцията на компанията за използване на енергия от морски вълни като постоянен 24/7 източник на безвъглеродна електроенергия за производство на зелен водород. Системата използва движението на морската вода за задвижване на турбини и беше представена през пълната верига — производство, съхранение, транспорт и крайно потребление. Така участието му допълни по-широкия извод от панела: водородът трябва да се разглежда като цялостна индустриална и енергийна система.
Следващата стъпка за България
Посланието от панела беше конкретно: България вече разполага с научна експертиза, географски потенциал и регионална позиция. Следващата стъпка е координирано изпълнение — ясна регулаторна рамка, работещи финансови механизми, демонстрационни проекти, водородни хъбове, подготовка на умения и активна роля в регионалната инфраструктура.
Планът за действие на BGH2A превежда тази посока в практическа архитектура за изпълнение. Той очертава как водородът може да се превърне в инструмент за конкурентна индустрия, чиста енергия и по-силно място на България в европейската водородна икономика.
Подкрепете Плана за действие
BGH2A отправя призив към институции, индустриални компании, енергийни дружества, общини, научни организации, стартиращи предприятия, инвеститори и регионални партньори да подкрепят Плана за действие и да се включат в следващата фаза на координация.
Вижте пълния текст на плана.
Подкрепете плана за действие тук.
