Хърватия поставя водорода в дългосрочната си енергийна политика чрез стратегия до 2050 г. Документите за нейното прилагане обаче показват колко различни въпроси трябва да бъдат решени между стратегическата цел и реализацията на една инсталация. Производството, съхранението, транспортът и употребата на водород се разглеждат през няколко законови и административни режима. За проектните екипи това означава да разпознаят изискванията към всяка част от инвестицията и компетентните органи за съответния етап.
Националната стратегия от 2022 г. обхваща четири направления: производство на водород, съхранение и транспорт, използване, както и образование, изследвания и развитие. Акцентът е върху възобновяемия водород и неговото участие в прехода към чиста енергия и устойчива мобилност. Така разрешителните процедури се вписват в по-широка задача: изграждане на свързана верига от производството до крайния потребител.
Стратегическа рамка и секторни правила
Стратегията посочва съществуващи закони за биогоривата в транспорта и инфраструктурата за алтернативни горива. Тя предвижда въвеждането на водорода да бъде съпроводено с развитие на законовите и подзаконовите правила и с нови стандарти за възникващите технологии. Това е програмна посока за развитие на сектора. Самият стратегически документ не представлява разрешение за изграждане или експлоатация на конкретно съоръжение.
Проучването от юни 2024 г. за прилагане на стратегията, публикувано от хърватската Агенция за въглеводородите, подрежда нормативната рамка по звена на водородната верига. За производството то разглежда енергийното законодателство и правилата за възобновяемата енергия; за транспортната и складовата инфраструктура включва и законодателството за газовия пазар. Отделно са разгледани зареждането и употребата в транспорта. Тази подредба позволява да се види защо един проект може да засяга различни режими според дейностите, които включва.
Авторите препоръчват по-ясни процедури за разрешаване на производството на възобновяем водород и адаптиране на нормативната рамка към употребата му в индустрията. Това са предложения в проучването, а не доказателство, че всички описани промени вече са приети. При четене на хърватския опит е съществено да се запази разграничението между установената процедура и препоръчаното нейно развитие.
Кой отговаря за отделните решения
Хърватската агенция за енергийно регулиране — Hrvatska energetska regulatorna agencija, HERA — има правомощия по лицензиране на енергийните дейности. Законът за регулиране на тези дейности определя агенцията като самостоятелна, независима институция с публични правомощия. Нейната роля трябва да се разглежда в рамките на съответната енергийна дейност и отделно от процедурите за строителство и опазване на околната среда.
Официалният държавен портал посочва компетентните градски или жупанийски служби (областните служби) по строителство и устройствено планиране като органи за издаване на разрешения за строеж според местоположението на обекта и в рамките на тяхната компетентност. За съответните строежи порталът изброява сред приложенията основния проект, доказателството за правен интерес и други документи според случая. Когато е предвиден контрол на проекта, се изисква и съответният писмен доклад. Следователно подготовката включва както техническия проект, така и основанията за изграждането му на избраната площадка.
Допълнителни участници се появяват, когато инвестицията включва производство на електроенергия и участие на електроенергийния пазар. Официалната контактна точка описва договор за използване на мрежата с преносния оператор HOPS и/или разпределителния оператор HEP-ODS и договор за пазарно участие с оператора HROTE. Това са изисквания към електроенергийния компонент. Приложимостта им към конкретна водородна инвестиция зависи от нейното електроснабдяване и пазарен модел.
Какво проверява енергийният регулатор
Правилникът за лицензиране на енергийните дейности, публикуван като NN 44/2022, изисква доказване на техническа, професионална и финансова квалификация. Техническата готовност включва наличието на необходимите съоръжения и документи, позволяващи използването им съгласно правилата за устройство на територията и строителство. Професионалната квалификация предполага достатъчен брой подготвени служители. При намерение за извършване на няколко енергийни дейности се подава отделно заявление за всяка от тях.
Член 12 определя срок за решение от 30 дни след подаване на надлежно попълненото заявление и цялата необходима документация. Срокът е 60 дни, когато са нужни проверка на данните и оглед на сградите, инсталациите или оборудването. Тези срокове се отнасят до лицензионното решение на HERA. Те не обхващат автоматично подготовката на проекта и всички останали разрешителни етапи. Правилникът предвижда и поддържане на условията за квалификация през периода на действие на лиценза.
Екологична оценка и условия за работа
Официалното описание на процедурата за екологично разрешително свързва този режим със Закона за опазване на околната среда и наредбата за екологичните разрешителни. Целта е интегрирано предотвратяване и контрол на замърсяването от промишлени дейности. За инсталациите, попадащи в съответния обхват, разрешителното се изисква преди започване на работа, включително пробна експлоатация. Когато е необходима оценка на въздействието върху околната среда, екологичното разрешително се издава след решението за допустимост на проекта.
Процедурата включва заявление с експертна обосновка, проверка на комплектността и събиране на становища от компетентните органи. При установени липси заявителят получава срок за отстраняването им, който не може да надвишава 30 дни. Официалната информация посочва и най-добрите налични техники като основа за определяне на условията в разрешителното. Екологичната подготовка следователно обхваща конкретните характеристики на инсталацията и начина, по който ще се контролират нейните въздействия.
Наредбата изисква описанието на инсталацията да представя дейностите, процесните техники и мерки, местоположението и точките на емисии. Планът на площадката и, когато са приложими, блоковите технологични схеми са част от тази документация. Това позволява условията за работа да бъдат разглеждани спрямо конкретното съоръжение, вместо само спрямо общото наименование на проекта.
Участието на обществеността има собствени срокове. Член 16 предвижда информацията за надлежно подаденото заявление да бъде публикувана най-малко за 30 дни. Проектът на разрешителното се предоставя за обществен преглед най-малко за 15 дни, а забележки могат да се изпращат в осемдневния срок след края на публикацията. Тези етапи трябва да се отчитат при планирането на процедурата, без да се смесват със срока за лицензиране на енергийната дейност.
Законният срок и времето на практика
Общият административнопроцесуален закон също разграничава различни случаи. Член 101 предвижда до 30 дни за пряко решаване по надлежно подадено заявление и до 60 дни при провеждане на производство за изясняване на фактите. Законът урежда и възможността за жалба или административен съдебен спор, когато органът не се произнесе в определения срок. Това са правила за административното решение в съответното производство.
Официалният наръчник за разрешителните при възобновяемо електропроизводство показва, че нормативният срок и практическата продължителност могат да се различават. В него е отбелязано, че преценката за необходимост от оценка на въздействието върху околната среда — OPUO — може да продължи шест месеца и повече. Пълната оценка — PUO — може да отнеме над година. Наръчникът посочва за пълната оценка нормативен срок от четири месеца от получаването на надлежно подаденото заявление, с възможност за удължаване с до два месеца при необходими допълнителни действия.
Тези сведения се отнасят до описаните екологични процедури при проекти за възобновяемо електропроизводство. Те са полезни за разбирането на разрешителния контекст, но не установяват средна продължителност за всички водородни инвестиции в Хърватия. От тях не може да се изведе и един общ срок от първоначалната идея до търговската експлоатация на водородна инсталация.
Електронното подаване и конкретният проект
Системата eDozvola позволява електронно попълване на данните, добавяне на приложения и проекти и проследяване на етапа на разглеждане на заявлението за строеж. Държавният портал обаче уточнява, че динамиката на издаване зависи от организацията на компетентните градски и жупанийски органи. Наличието на общ електронен инструмент само по себе си не определя еднаква продължителност на всички производства.
Официалните указания за eDozvola разграничават попълването на заявление без идентифициран вход от пълното електронно подаване чрез националната система за идентификация. При първия вариант полученият идентификатор изисква последващо оформяне в деловодството; пълното подаване дава регистрирано заявление. Указанията описват и електронен достъп до преписката. Това е конкретна помощ за движението и проследимостта на документите в строителните процедури.
Практически пример е екологичният доклад за планирания водороден проект в община Лечевица, Сплитско-далматинска жупания. Документът на Elektroprojekt от 2023 г. описва съвместно водородна инсталация, фотоволтаична централа, батерийно съхранение и инфраструктура за достъп. Предвижда се електроенергията от слънчевата централа да захранва електролизата в автономен режим, без подаване на електроенергия към мрежата.
Примерът показва значението на конкретната конфигурация: електрозахранването, площадките и обслужващата инфраструктура са описани като части от една инвестиция. Докладът представя проектно намерение и техническо решение към датата на изготвянето си. Самото наличие на такава документация не доказва, че инсталацията е въведена в експлоатация или произвежда водород в момента.
Подготовка на хората, които прилагат правилата
Към административната и техническата подготовка се добавя обучението. Страницата на Центъра за компетентност по водород към Загребския енергиен център представя образователна програма за инженери, изследователи, лица, вземащи решения, и специалисти от публичния сектор. Посочената аудитория свързва технологичните знания с работата на институциите и подготовката на нови проекти. Това е документирано предложение за обучение, без публикувана на тази страница оценка на ефекта му върху сроковете за разрешителните.
Проучването за прилагане на националната стратегия включва план за получаване на необходимите разрешения и съгласувания сред елементите на бизнес плана за водородните пилотни проекти. Проверимата следваща стъпка за всеки проект остава установяването на приложимите процедури според неговата технология, местоположение и дейности.
Опитът на Хърватия е особено полезен за България, където ясните разрешителни процедури и координацията между институциите са важни условия за развитието на водородните проекти. Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия (BGH2A) вече работи в тази посока чрез участието си в европейския проект PermittHy, насочен към повишаване на експертизата и подобряване на разрешителните процедури. Асоциацията е предложила и конкретни мерки за опростяване на административните изисквания при актуализирането на Националната пътна карта за водород. Тези усилия са част от по-широката ѝ работа за създаване на предвидима регулаторна среда и условия за реализация на водородни инвестиции в България.
Източници
- Хърватска стратегия за водорода до 2050 г., 2022
- AZU: проучване за прилагането на водородната стратегия, юни 2024 г.
- Закон за регулиране на енергийните дейности
- Правилник за лицензиране на енергийните дейности, NN 44/2022
- Gov.hr: разрешение за строеж
- Единна контактна точка: производство на електроенергия
- Министерство: процедура за екологично разрешително
- Наредба за екологичното разрешително и измененията от 2018 г.
- Закон за общото административно производство
- Официален наръчник за разрешителните при възобновяемо електропроизводство
- eDozvola: официални указания за заявителите
- Elektroprojekt: екологичен доклад за водородния проект в Лечевица
- Загребски енергиен център: Център за компетентност по водород
