Новият тръбопровод свързва производството на възобновяем водород във Вътрешна Монголия с промишлените потребители в Баотоу. Проектното му налягане е 6,3 MPa, а операторът очаква при пълно натоварване цената за пренос да спадне от около 13 на 3 юана за килограм.
В Китай беше пуснат в експлоатация 195-километров тръбопровод за чист водород между Дархан-Муминган и град Баотоу във Вътрешна Монголия. Началото на експлоатацията беше обявено на 19 ноември по време на конференция за водородната индустрия в Баотоу. Проектът е на Inner Mongolia Huadian Hydrogen Energy Industry Technology Development, част от енергийната група China Huadian, и е сред първите национални пилотни проекти за водород в енергетиката.
Капацитетът на тръбопровода надхвърля сегашното местно производство
Тръбопроводът започва от индустриалния парк Барун в северната част на района и завършва в квартал Кундулин на Баотоу. По трасето са разположени четири станции и шест клапанни възела. Проектното налягане е 6,3 MPa, а номиналният диаметър – DN450. Одобреният капацитет за пренос е 100 000 тона водород годишно, като на по-късен етап може да достигне 240 000 тона.
Тези стойности показват възможностите на инфраструктурата, а не количествата водород, които вече се пренасят. Според данните на местните власти съществуващият производствен капацитет за възобновяем водород в Баотоу е 7 800 тона годишно. Той е свързан с ветроенергиен и фотоволтаичен проект с мощност 200 МВт. Следователно натоварването на тръбопровода ще зависи от изграждането на нови производствени мощности, сключването на договори с потребители и реалното нарастване на търсенето.
Номиналният годишен капацитет на тръбопровода се равнява средно на около 274 тона дневно. За сравнение, посоченият производствен капацитет в района е средно около 21 тона дневно, ако производството е равномерно през цялата година. Сравнението е ориентировъчно, тъй като действително пренасяните количества се променят според производството и потреблението. То обаче показва мащаба на разликата: тръбопроводът е проектиран да пренася значително повече водород, отколкото съществуващите местни мощности могат да осигурят сами.
Трасето свързва районите с производствени ресурси в северната част на Баотоу с потребителите от химическата и металургичната промишленост, транспорта и газовия сектор в града. Това е основната икономическа логика на проекта: големи количества водород да се пренасят от мястото на производство до зона със съсредоточено промишлено потребление, без да се разчита предимно на ремаркета с бутилки под високо налягане.
Операторът очаква 77% по-ниски разходи за пренос
Според China Huadian при пълно натоварване на тръбопровода разходът за пренос може да намалее от около 13 на 3 юана за килограм, или приблизително със 77%. Това е оценка на компанията, която изпълнява проекта, а не публикуван резултат от продължителна експлоатация. Действителната цена ще зависи от натоварването на тръбопровода, разходите за компресиране и поддръжка и количествата, които потребителите купуват.
Разликата спрямо автомобилния транспорт е особено важна за промишлените приложения. Ремаркетата осигуряват гъвкавост при малки количества и клиенти, разположени на различни места, но могат да превозват ограничено количество водород при всяко пътуване. Тръбопроводът изисква голяма първоначална инвестиция и стабилно търсене, но позволява непрекъснат пренос на по-големи количества. Затова икономическият резултат ще зависи не само от техническата работа на тръбопровода, но и от степента на използването му.
Специална стомана ограничава риска от водородна крехкост
Преносът на водород поставя различни изисквания към стоманата, заварките и контрола на течовете в сравнение с природния газ. Малките молекули на водорода могат да проникват в структурата на метала и при определени условия да намаляват неговата пластичност и устойчивост. За изграждането на тръбопровода е използвана стомана, разработена от Baotou Iron and Steel Group с повишена устойчивост на водородна крехкост.
При строителството е преодолян планински терен, а трасето пресича множество реки, пътища, железопътни линии, защитени територии и участъци от Великата китайска стена. В различните участъци са използвани хоризонтално насочено сондиране, прокарване на тръби под препятствия и автоматизирано аргоново заваряване. Техническото изпълнение обаче е само първото изпитание. Продължителната експлоатация ще предостави данни за състоянието на метала и заварките, режимите на работа на компресорите и системите за откриване на течове.
Баотоу съчетава производство на водород и тежка промишленост
Баотоу разполага както със значителни ветрови и слънчеви ресурси, така и с развита металургична и химическа промишленост. Това съчетание намалява разстоянието между производството на водород и потенциалните му потребители. Водородът може да се използва като суровина в химически процеси, в металургията, транспорта и при контролирано смесване с природен газ. Всяко от тези приложения обаче ще изисква отделни договори, технически промени и правила за безопасност.
Тръбопроводът преминава през два града и пет административни района. Това го превръща не само в местно съоръжение, но и в изпитание за координацията между оператора, общините, промишлените потребители и контролните органи. Проектът може да предостави практически данни за тарифите, достъпа до капацитет и отговорността при аварии – въпроси, чието значение нараства с разширяването на водородните мрежи.
Следващото изпитание е реалното натоварване
Пускането в експлоатация доказва, че тръбопроводът е изграден и може да започне работа, но не доказва, че през него вече се пренасят 100 000 тона водород годишно. Най-важните показатели оттук нататък ще бъдат действително пренесените количества, броят на свързаните потребители, часовете на работа и разходът за пренос на килограм. Необходими са и публични данни за произхода на водорода, тъй като определянето му като „възобновяем“ зависи от използваната електроенергия и правилата за нейното отчитане.
Така проектът в Баотоу преминава от етапа на строителство към проверка в реални експлоатационни условия. Обещаното намаление на разходите за пренос ще може да бъде оценено едва при устойчиво натоварване на тръбопровода. Първите пълни данни от експлоатацията ще покажат дали местното производство и промишленото търсене нарастват достатъчно бързо, за да се използва капацитетът на новата линия.

