Водородната долина между Финландия и Естония: къде разрешителните имат срок и къде законът все още мълчи

Финландия вече е определила със закон максимален двегодишен срок за разрешителните процедури за централи за възобновяема енергия. Нито финландският закон, нито европейската директива RED III обаче споменават изрично електролизьорите. Директивата за пазарите на газ и водород урежда разрешителните за производство на водород, но препраща към RED III. Какво предвиждат тези нормативни актове, за кои съоръжения важат и кои въпроси остават открити за водородната долина BalticSeaH2 в Южна Финландия и Естония?

За вечерта на 11 март 2026 г. във Fiskars, община Raasepori в Южна Финландия, беше насрочена среща с местните жители. Темата беше програмата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за южния участък от бъдещата финландска водородна преносна мрежа. Според обявлението представянето трябваше да се проведе в Бялата зала на Fiskars Ruukki от 18 до 20 ч. на финландски и шведски език. В същото обявление се посочва, че общата дължина на разглежданите трасета в Южна Финландия, включително алтернативните участъци, е около 443 км. Поради мащаба на мрежата за нея са предвидени пет отделни процедури по ОВОС.

Срещата е малък детайл, но показва същината на проблема. Електролизата е позната технология, а скоростта, с която може да се изгради една водородна долина, зависи от преминаването през разрешителните процедури: кой издава разрешенията, по кой закон и в какъв срок.

Какво представлява BalticSeaH2

BalticSeaH2 е проект по програмата „Хоризонт Европа“ (Horizon Europe), със споразумение № 101112047, който се изпълнява от 1 юни 2023 г. до 31 май 2028 г. Според базата данни CORDIS проектът предвижда изграждането на основна трансгранична водородна долина между Финландия и Естония, която ще бъде свързана с местни водородни долини около Балтийско море. Координатор е финландската CLIC Innovation Oy. В CORDIS са посочени 43 участници, сред които енергийната компания Helen и газопреносният оператор Gasgrid Finland, а Gasgrid Vetyverkot е отбелязано като свързана трета страна.

Най-конкретният обект е 3H2 Helsinki Hydrogen Hub във Вуосаари, Хелзинки. Компанията Helen съобщава, че през април 2024 г. е взела окончателно инвестиционно решение (FID) за пилотна електролизна централа с мощност около 3 МВт и държавна инвестиционна помощ от 8,25 милиона евро. „Развълнувани сме да започнем изграждането на първата зелена водородна централа в Хелзинки“, заявява тогава Сари Маннонен (Sari Mannonen), старши вицепрезидент „Нов бизнес и водород“ в Helen, според прессъобщение на компанията от 2024 г.

Според публикация на сайта на BalticSeaH2 от декември 2024 г. проектът е във фаза на подробно проектиране, а графикът включва и разрешителни процедури с цел въвеждане в експлоатация до края на 2026 г. В публикация в LinkedIn от 19 декември 2024 г. Сари Маннонен пише, че проектът преминава към фаза на изпълнение, като вече е избран изпълнител (EPC), а началото на строителните работи е планирано за ранната пролет на 2025 г. Двете описания не съвпадат напълно. Няма независимо потвърждение, че централата вече работи, а към октомври 2026 г. въвеждането ѝ в експлоатация остава непотвърдено.

Финландия: максимален срок от две години

Във Финландия разрешителните процедури са уредени със Закона за разрешителните процедури за централи за възобновяема енергия (1145/2020), изменен през 2025 г. със Закон 837/2025. Измененията се позовават на Директива (ЕС) 2023/2413, известна като RED III, и са в сила от 18 август 2025 г. Разпоредбите за определяне на зоните за ускорено развитие на възобновяемата енергия влязоха в сила на 1 януари 2026 г.

Основното положение в закона е максималният общ срок за разрешителните процедури. За сухоземна централа извън зоните за ускорено развитие, с изключение на малките централи под 150 кВт, всички разрешителни процедури заедно не могат да продължават повече от две години, а за морска централа – три години. В зоните за ускорено развитие максималният срок е една година за сухоземните и две години за морските централи, но само при спазване на мерките за смекчаване на вредното въздействие върху околната среда, определени в решението за съответната зона. Допуска се удължаване с най-много три месеца за сухоземните и шест месеца за морските централи, като сроковете се удължават и с времето за обжалване.

Срокът обаче не започва да тече от деня на подаване на заявлението. Компетентният орган трябва да обяви заявлението за пълно в рамките на 45 дни, а в зоните за ускорено развитие – в рамките на 30 дни, освен ако не поиска допълнителна информация. Законът посочва дни, а не работни дни. Общият срок започва да тече едва след като заявлението бъде обявено за пълно.

Кои разрешения се включват в този срок? Агенцията за разрешителни и надзор (Lupa- ja valvontavirasto, LVV) изброява екологичното разрешително, разрешението за строеж, разрешението за обработка и съхранение на опасни химикали, разрешителното за води, разрешителното за емисии и отчуждаването за свързване с мрежата. Според LVV устройственото планиране не се включва в общия срок.

Електролизьорът в закона: какво остава неуредено

За водородните проекти особено важно е определението за „възобновяема енергия“ във финландския закон. То включва вятърна, слънчева, геотермална, осмотична и океанска енергия, енергия на околната среда, водна енергия, биомаса, сметищен газ и биогаз. Водородът не е посочен изрично. Не е открит и официален текст, който да уточнява дали електролизната централа се счита за „централа за възобновяема енергия“ по смисъла на закона.

Подобна неяснота съществува и в директивата RED III. Тя определя обхвата на разрешителната процедура чрез централите за възобновяема енергия, термопомпите и съпътстващите съоръжения за съхранение, заедно с присъединяването им към мрежата. В текста на Директива (ЕС) 2023/2413 думата „електролизьор“ не се среща нито веднъж, а разпоредбите за разрешителните процедури не посочват изрично производството на водород или на възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO).

Сроковете по RED III са сходни с тези във финландското законодателство. В зоните за ускорено внедряване разрешителната процедура не може да надвишава 12 месеца, а за морски проекти – две години, с възможност за удължаване с до шест месеца. Извън тези зони максималният срок е две години, а за морски проекти – три години. Дали тези правила важат и за електролизьорите, обаче остава въпрос на тълкуване, по който не е открито указание на Европейската комисия.

Производството на водород е изрично посочено в друг европейски нормативен акт – Директива (ЕС) 2024/1788 за пазарите на газ и водород. Член 8 урежда разрешителните процедури за съоръжения за производство на водород и за водородна системна инфраструктура. Съгласно тази разпоредба процедурите не могат да надвишават две години, като при извънредни обстоятелства се допуска удължаване с до една година.

Когато обаче разрешението попада в обхвата на член 15 и членове 15b–17 от Директива (ЕС) 2018/2001 (RED), се прилагат само тези разпоредби, а не член 8. Така директивата за пазарите на газ и водород препраща към RED III, без да уточнява кои съоръжения попадат в нейния обхват. Следователно откритият въпрос не е дали производството на водород е обхванато от европейското законодателство, а кой разрешителен режим и кой срок се прилагат за конкретния електролизьор.

Водородните тръбопроводи: ОВОС за трасетата и коридор в процес на проучване

При водородната мрежа положението е по-ясно, но сроковете за реализация са по-далечни. Gasgrid Vetyverkot Oy е внесъл програма за ОВОС за южния участък от националната водородна мрежа, а LVV е контактният орган по процедурата. Обявлението е било публично достъпно от 23 февруари до 8 април 2026 г. Това е първата стъпка от процедурата, а не разрешение за строеж.

Според Gasgrid целта е през 2030-те години да бъде изградена национална водородна тръбопроводна мрежа. Международните проекти засега са основно на етап проучване и планиране. Сред тях е Северно-Балтийският водороден коридор (Nordic-Baltic Hydrogen Corridor), в който участват Gasgrid, естонският оператор Elering и операторите от Латвия, Литва, Полша и Германия.

Според съобщение на Gasgrid към юли 2026 г. коридорът е във фаза на проучване за осъществимост, като проучванията се очаква да приключат през 2027 г. Компанията посочва, че на 1 юли 2025 г. е подписано споразумение за финансова помощ по Механизма за свързване на Европа (CEF), с максимален размер от 6,8 милиона евро за фазата на проучване. Решение за инвестиция и строителство все още няма.

Естония: първо планиране, после изграждане на тръбопровода

Естония следва различен подход. На 23 март 2026 г. правителството с Разпореждане № 57 започна процедура по държавно специално планиране и стратегическа екологична оценка на водородния коридор и необходимата инфраструктура. Тя включва газопровод с налягане над 16 бара, разпределителни и измервателни станции и компресорна станция. Това е начало на процедура, а не окончателно решение или разрешение за строеж.

Процедурата протича на два етапа. Първо се прави предварителен избор на място, а подробно решение за избраното място се изготвя само ако не може да бъде избегнато. Организацията е възложена на Министерството на икономиката и комуникациите, а окончателното утвърждаване е от правителството. Сроковете за отделните етапи не могат да бъдат установени от публичния текст, тъй като министерството е публикувало графика като изображение.

„Надяваме се, че ако процедурата върви по план, ще можем да продължим подготовката на проекта според предвидения график“, казва Моника Королков (Monika Korolkov), ръководител на проекта за националния специален план в естонското министерство, пред ERR през август 2026 г. Според ERR проектът обхваща 24 общини, а трасето все още предстои да бъде определено. Към август 2026 г. консултантът също не е бил избран.

Предизвикателството е свързано и с географските особености. „Със сигурност е предизвикателство, че Естония има разпръснато заселване, много живописни райони и защитени територии“, казва пред ERR Сийм Иймре (Siim Iimre), ръководител „Изследвания и развитие“ в Elering.

Според Elering инвестиционно решение може да бъде взето в началото на 2030 г., а при одобрение коридорът би могъл да бъде завършен до 2035 г. Това е прогноза на оператора, а не график със законова сила.

Какво все още не е ясно

Първият открит въпрос вече беше разгледан: никой обвързващ нормативен текст не посочва изрично дали сроковете за разрешителните процедури за възобновяема енергия важат и за електролизьорите.

Вторият е свързан със законодателството за водородния пазар във Финландия. Министерството на икономическите въпроси и заетостта (TEM) е назначило работна група за въвеждане на газовия пакет на ЕС, а на 13 май 2026 г. е публикувало за становища проект на закон за водородния пазар. Не е установено дали законопроектът е внесен в парламента или вече е приет. Срокът за транспониране на Директива (ЕС) 2024/1788, включително член 8, изтече на 5 август 2026 г.

Третият въпрос засяга самата RED III, чийто общ срок за транспониране беше 21 май 2025 г. За част от разпоредбите относно разрешителните процедури, сред които член 16 и членове 16b–16f, срокът беше по-ранен – 1 юли 2024 г. Член 16a, който урежда зоните за ускорено внедряване, не е включен в това изброяване и според текста на член 5 за него важи по-късният срок.

Финландия е приела Закон 837/2025, но дали транспонирането е пълно, не е проверено в регистъра на Европейската комисия. Начинът, по който Естония е транспонирала правилата за разрешителните процедури за отделни водородни инсталации, не е разгледан тук.

В други държави членки положението към юли 2025 г. беше следното: през септември 2024 г. Европейската комисия изпрати официални уведомителни писма до 26 държави членки, а на 17 юли 2025 г. – мотивирани становища до Ирландия, Латвия и Португалия за непълно транспониране на правилата за разрешителните процедури.

Важно е и каква информация липсва. За водородната долина не е открит документиран случай на забавяне, измерено в месеци, или на обжалване по конкретен водороден проект. Затова твърдението, че разрешителните процедури са основната пречка, засега остава хипотеза. Сигурното е друго: приложимите правила за електролизьорите са неясни, а изграждането на тръбопроводите е предвидено за 2030-те години.

Какво следва

Посоката на бъдещите промени идва от Брюксел. На 10 декември 2025 г. Европейската комисия предложи изменение на член 8 от Директива (ЕС) 2024/1788. Предложението предвижда осигуряване на достатъчно ресурси за компетентните органи, мълчаливо одобрение, срок за исканията за предоставяне на данни и цифрова платформа за разрешителните процедури. Това все още е предложение, а не действащо законодателство.

Подходите на двете държави не могат да бъдат сравнявани пряко. Във Финландия действа общ закон, който определя максимален срок за всички разрешителни процедури, като според LVV устройственото планиране не се включва в него. В Естония е започнало държавно планиране на трасето на един тръбопровод, преди да е взето инвестиционно решение. Отделен въпрос е доколко са подготвени служителите, които разглеждат заявленията за водородни проекти.

Обучението на такива служители е сред дейностите, предвидени по проекта PermittHy (Horizon Europe, споразумение № 101251722), финансиран от ЕС и изпълняван от 1 януари 2026 г. до 30 юни 2028 г. Проектът цели да ускори разрешителните процедури за водородни проекти чрез разработване на насоки и обучение на служители от публичната администрация. Предвидени са материали на 18 езика и обучения в 25 държави членки и четири асоциирани държави.

Източници

1. Закон 837/2025 за изменение на Закона за разрешителните процедури за централи за възобновяема енергия (1145/2020), Suomen säädöskokoelma, 2025-07-14; използван за сроковете, определението за възобновяема енергия, срока за установяване на пълнотата на заявлението и влизането в сила; https://www.finlex.fi/api/media/statute/895571/mainPdf/main.pdf
2. Lupa- ja valvontavirasto (LVV), „Uusiutuvan energian hankkeiden lupakokonaisuuden määräaika“, без дата, достъпена на 2026-10-24; използван за пакета разрешения, включени в общия срок; https://lvv.fi/ymparisto/uusiutuvan-energian-hankkeiden-lupakokonaisuuden-maaraaika
3. Lupa- ja valvontavirasto (LVV), „YVA-kuulutus: Suomen kansallinen vedyn siirtoverkko – Etelä-Suomi“, 2026-02-23 (обявление, публикувано от ympäristöhallinto); използван за ОВОС на водородната мрежа, трасетата, срока на обявлението и представянето във Fiskars; https://www.ymparisto.fi/sites/default/files/documents/Gasgrid_vetyverkko_etel%C3%A4_suomi_LVV%20Kuulutus%20arviointiohjelmasta.pdf
4. Vabariigi Valitsuse korraldus nr 57, Riigi Teataja, 2026-03-23; използван за началото на специалното планиране в Естония; https://www.riigiteataja.ee/akt/324032026001
5. Министерство на икономиката и комуникациите на Естония, „Põhjamaade-Balti vesinikutaristu Eestis“, riigiplaneering.ee, 2026-06-08; използван за етапите на планирането; https://riigiplaneering.ee/vesinikutaristu
6. TEM, „Työryhmä valmistelemaan vetymarkkinalakia“, 2025-02-27, и „TEM pyytää lausuntoja luonnoksesta vetymarkkinalaiksi“, 2026-05-13; използвани за работната група и проекта на закон за водородния пазар; https://tem.fi/-/tyoryhma-valmistelemaan-vetymarkkinalakia; https://tem.fi/-/tem-pyytaa-lausuntoja-luonnoksesta-vetymarkkinalaiksi
7. CORDIS, проект 101112047 (BalticSeaH2), обновен на 2026-08-26; използван за данните, бюджета, координатора и участниците; https://cordis.europa.eu/project/id/101112047
8. BalticSeaH2, страница „Project“, без дата, достъпена на 2026-10-21 (данни на заинтересована страна); използвана за броя на партньорите и инвестиционните планове; https://balticseah2valley.eu/project/
9. Helen, „Helen to invest in Helsinki’s first green hydrogen production plant“, 2024-04 (данни на заинтересована страна); използван за 3H2 и цитата на Sari Mannonen; https://www.helen.fi/en/news/2024/helen-to-invest-in-helsinkis-first-green-hydrogen-production-plant
10. Helen, „Helen and Vireon enter into a partnership…“, 2024-04 (данни на заинтересована страна); използван за окончателното инвестиционно решение (FID); https://www.helen.fi/en/news/2024/helen-and-vireon-enter-into-a-partnership-for-a-hydrogen-refuelling-station-at-helsinki-hydrogen-hub
11. BalticSeaH2, „Helen’s commitment to a sustainable hydrogen future“, 2024-12-16 (данни на заинтересована страна); използван за фазата на проекта 3H2; https://balticseah2valley.eu/helens-commitment-to-a-sustainable-hydrogen-future-advancing-with-the-balticseah2-project/
12. Gasgrid, „Nordic Hydrogen Route and Nordic-Baltic Hydrogen Corridor projects proceeding“, 2026-07-24 (данни на заинтересована страна); използван за етапа на коридора и финансирането от CEF; https://gasgrid.fi/en/bulletins/automaattinen-luonnos/
13. Gasgrid, „National hydrogen transmission network“, без дата, достъпена на 2026-10-21 (данни на заинтересована страна); използван за планирания период за изграждане на националната мрежа; https://gasgrid.fi/en/hydrogen-development/national-hydrogen-transmission-network/
14. ERR News, Kalista Seppel, „Nordic–Baltic hydrogen corridor project still in early stages“, 2026-08-14; използван за цитатите на Monika Korolkov и Siim Iimre и прогнозата на Elering; https://news.err.ee/1610110273/nordic-baltic-hydrogen-corridor-project-still-in-early-stages
15. Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III), ОВ L, 2023-10-31, CELEX:32023L2413; използвана за сроковете по членове 16a и 16b, обхвата по член 16 и сроковете за транспониране; https://publications.europa.eu/resource/celex/32023L2413
16. Директива (ЕС) 2024/1788, ОВ L, 2024-07-15, CELEX:32024L1788; използвана за член 8 и срока за транспониране; https://publications.europa.eu/resource/celex/32024L1788
17. Европейска комисия, ГД „Енергетика“, „July infringement package – key decisions on energy“, 2025-07-17; използван за процедурите за нарушение по RED III; https://energy.ec.europa.eu/news/july-infringement-package-key-decisions-energy-2025-07-17_en
18. Европейска комисия, COM(2025) 1007 final, 2025-12-10, CELEX:52025PC1007; използван за предложението за изменение на член 8 от Директива (ЕС) 2024/1788; https://publications.europa.eu/resource/cellar/f285e288-d69f-11f0-8da2-01aa75ed71a1.0006.02/DOC_1
19. CORDIS, проект 101251722 (PermittHy), обновен на 2026-07-14; използван за целта, сроковете и участието на BGH2A; https://cordis.europa.eu/project/id/101251722
20. Clean Hydrogen Partnership, страница на PermittHy, достъпена на 2026-10-21; използвана за продължителността на проекта; https://www.clean-hydrogen.europa.eu/projects-dashboard/projects-repository/permitthy_en
21. Gasgrid, „Nordic-Baltic Hydrogen Corridor receives CEF funding“, 2025-07-02 (данни на заинтересована страна); използван за споразумението по CEF и максималния размер на помощта; https://gasgrid.fi/en/bulletins/strategically-crucial-for-the-future-of-eu-energy-infrastructure-nordic-baltic-hydrogen-corridor-receives-cef-funding/
22. Sari Mannonen, публикация в LinkedIn, 2024-12-19 (данни на заинтересована страна); използвана за описанието на фазата на проекта 3H2 през декември 2024 г.; https://www.linkedin.com/posts/sarimannonen_hydrogen-greentransition-innovation-activity-7275461175104983040-pyRd