В Португалия подготвят терена за завод за водород с мощност 500 МВт

В индустриалната зона на Синеш започнаха земни работи, които ще продължат 31 седмици, като част от първата фаза на MadoquaPower2X. Тя предвижда годишно производство на около 51 000 тона възобновяем водород и 300 000 тона амоняк. На този етап обаче се подготвя единствено площадката, без да се изграждат технологичните съоръжения.

Консорциумът зад MadoquaPower2X започна подготовката на три терена в индустриалната и логистичната зона на пристанище Синеш, югозападно от Лисабон. Партньори са португалската компания Madoqua Renewables, нидерландската Power2X и фондът Energy Transition Fund I на Copenhagen Infrastructure Partners. Площадката е предадена на строителната компания Mota-Engil, а Engexpor осъществява надзор върху работите.

 

Земни работи, но все още не и строителство на завода

Работите са започнали на 9 ноември и по график трябва да приключат през юни 2027 г. В продължение на 31 седмици тежка техника ще извършва изкопни и насипни дейности, за да оформи площадките за бъдещите производствени съоръжения. Растителността вече е разчистена от оператора на индустриалната зона AICEP Global Parques.

В официалното съобщение се прави важно разграничение: на този етап все още не се строи самият завод. Започналата подготовка не означава, че са монтирани електролизьори, реактори за производство на амоняк или спомагателни системи. Тя показва, че проектът е преминал от проектирането и разрешителните процедури към реални дейности на терен, но изграждането на технологичните съоръжения остава отделен следващ етап.

MadoquaPower2X има статут на проект с потенциален национален интерес в Португалия. Първата фаза предвижда електролизна мощност от 500 МВт. Тази стойност обозначава максималната входна електрическа мощност на електролизьорите, а не годишното количество произведен водород. Разработчикът посочва планирано годишно производство на около 51 000 тона възобновяем водород и приблизително 300 000 тона възобновяем амоняк.

 

Водородът ще се използва за производство на амоняк

По-голямата част от водорода трябва да се използва на място за синтез на амоняк. Така полученият краен продукт ще бъде по-лесен за съхранение и морски транспорт в сравнение с чистия водород. Консорциумът насочва проекта към европейското корабоплаване и химическата промишленост, като разчита на дълбоководното пристанище на Синеш за износ към Северна Европа.

Публикуваните официални документи съдържат близки, но не напълно еднакви стойности. На страницата на проекта са посочени около 51 000 тона водород и 300 000 тона амоняк годишно. В информационния лист на Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда са посочени приблизително 50 000 тона водород и 280 000 тона амоняк. Разликата показва, че стойностите са прогнозни и могат да се променят при окончателното инженерно изпълнение.

За производството на водород са предвидени алкални електролизьори. Европейският информационен лист свързва проекта с фотоволтаични мощности от 633 МВт и вятърни мощности от 375 МВт в Португалия и Испания, предназначени специално за него. Доказването на възобновяемия произход ще зависи не само от тези електроцентрали, но и от спазването на правилата за времева и географска връзка между производството на електроенергия и работата на електролизьорите.

 

1,3 млрд. евро за първата фаза

Разработчикът оценява инвестицията в първата фаза на 1,3 млрд. евро. Проектът получи подкрепа в размер на 245,18 млн. евро след първия търг на Европейската водородна банка. Одобрената премия е 0,48 евро за всеки килограм сертифициран възобновяем водород за период до десет години след началото на производството. Плащанията са обвързани с реално произведените количества, а не само с изграждането на производствените мощности.

Този механизъм за финансиране намалява разликата между производствените разходи и цената, която купувачите са готови да платят. Той обаче не премахва необходимостта от собствен капитал, заемно финансиране, договори за доставка на електроенергия и осигуряване на купувачи за амоняка. Пазарният риск остава съществен, тъй като приходите зависят от натоварването на завода, цената на електроенергията и търсенето на гориво с доказан възобновяем произход.

В съобщение на Европейската комисия 30 юни 2029 г. е посочен като очаквана дата за въвеждане в експлоатация. Това е планиран срок, а не гарантирана дата. Според вторични източници инициативата вече е претърпяла забавяния, свързани с екологичните разрешителни и финансирането. Текущите земни работи показват конкретен напредък, но не са достатъчно основание да се приеме, че целият график е обезпечен.

 

По-голямата втора фаза остава на етап планиране

За следващата фаза е обявена електролизна мощност до 1,2 ГВт, с годишно производство на около 150 000 тона водород и над 1 млн. тона амоняк. Общата инвестиция за двете фази се оценява на 2,8 млрд. евро. Тези параметри отразяват намеренията за разширяване на проекта. Започналата подготовка на терена е за първата фаза и не означава автоматично, че е взето решение за изграждане на целия заявен капацитет.

Местоположението в Синеш съчетава голяма индустриална зона, пристанищна инфраструктура и достъп до морски маршрути. Това е практично решение за амоняка, който може да се транспортира с кораби или да се използва като суровина. Същевременно свързването на производството с пристанището и крайните купувачи ще изисква отделни тръбопроводи, резервоари, товарни съоръжения и договори. Завършването на всеки от тези елементи трябва да се проверява самостоятелно.

Най-близкият срок, чието изпълнение може да бъде проверено, е юни 2027 г., когато трябва да приключат първите етапи на работа. След това ще са необходими доказателства за започнали общостроителни дейности, договорени и доставени електролизьори, изградена инсталация за производство на амоняк и осигурено присъединяване към електроенергийната система. Едва изпълнението на тези стъпки може да потвърди дали мощността от 500 МВт ще бъде въведена в експлоатация през 2029 г.

Източници

Свързани постове