Новата европейска Директива за енергията от възобновяеми източници, известна като RED III, не е просто поредното повишаване на целите за енергията от възобновяеми източници. За водородния сектор тя въвежда конкретно задължително търсене на възобновяем водород и други възобновяеми горива от небиологичен произход, обозначавани с английското съкращение RFNBO. Наред с това директивата определя строги правила за това кога произведеният водород действително може да бъде признат за възобновяем и да отговаря на изискванията за RFNBO.
Именно превръщането на тези европейски цели в работещи национални правила и механизми е следващият голям въпрос пред България.
RED III променя самата логика на европейската политика за енергията от възобновяеми източници. Досега основният въпрос беше каква част от енергията на една държава се произвежда от слънце, вятър, вода и други възобновяеми източници. Новата рамка навлиза много по-дълбоко в отделните области на икономиката — промишлеността, транспорта, отоплението и охлаждането, сградите и производството на горива.
Общата цел за Европейския съюз е през 2030 г. поне 42,5% от брутното крайно потребление на енергия да идва от възобновяеми източници, като държавите трябва заедно да се стремят към 45%. За промишлеността RED III определя и ориентировъчно средногодишно увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници с поне 1,6 процентни пункта през периодите 2021–2025 и 2026–2030 г. Директива (ЕС) 2023/2413 – EUR-Lex
За водорода обаче промяната е още по-конкретна. RED III определя какъв дял от водорода, използван в европейската промишленост, трябва да отговаря на изискванията за RFNBO — съкращение от английското наименование renewable fuels of non-biological origin, тоест възобновяеми горива от небиологичен произход.
Най-важната промяна: появява се задължително търсене на възобновяем водород
До 2030 г. възобновяемите горива от небиологичен произход трябва да представляват най-малко 42% от водорода, използван за крайни енергийни и неенергийни цели в промишлеността. През 2035 г. този дял се увеличава на 60%.
Това е задължение за държавите членки. Те трябва да създадат национална рамка, чрез която тези дялове да бъдат постигнати. Насоки на Европейската комисия за целите за RFNBO
Това е съществена промяна за европейския пазар на водород. Директивата вече не разчита единствено на субсидии, изпитателни проекти или доброволно преминаване към възобновяем водород. Тя създава търсене, произтичащо пряко от задължителни правила.
Особено важно е, че целта обхваща не само водорода, използван като гориво. В промишлеността значителна част от него се използва като суровина — например при производството на амоняк и в нефтопреработвателните предприятия.
Европейската комисия изрично уточнява, че целта по член 22а се отнася до действителното потребление на възобновяеми горива от небиологичен произход, а не просто до изградени електролизьори или обявени производствени мощности. Електролизьорът е съоръжение, което използва електроенергия за производство на водород чрез електролиза. Guidance on the RFNBO targets in industry and transport
Това разграничение е съществено. Самото изграждане на електролизьор не означава, че една държава изпълнява изискванията на RED III. Значение има какъв водород действително се произвежда, дали той отговаря на европейските критерии за RFNBO и къде се използва.
Съществува ограничена възможност държава членка да намали с 20% промишлената си цел за тези горива през 2030 и 2035 г., но само ако едновременно изпълнява две условия: движи се по пътя към изпълнение на националния си принос към общата европейска цел за енергия от възобновяеми източници и делът на водорода и неговите производни, произведени от изкопаеми горива, е не повече от 23% през 2030 г. и 20% през 2035 г. Условията по член 22б – Европейска комисия
Не всеки „зелен“ водород автоматично отговаря на изискванията за RFNBO
Тук се появява втората голяма промяна в европейското законодателство.
За да бъде водородът признат за възобновяемо гориво от небиологичен произход, не е достатъчно производителят просто да разполага с гаранции за произход за използваната възобновяема електроенергия. Европейските правила проследяват връзката между електролизьора и електроенергията, с която той работи.
Делегиран регламент (ЕС) 2023/1184 въвежда три основни условия: допълняемост, времева обвързаност и географска обвързаност. Делегиран регламент (ЕС) 2023/1184
Допълняемостта означава, че производството на водород по същество трябва да насърчава изграждането на нови мощности за производство на възобновяема електроенергия, вместо просто да използва вече съществуваща чиста електроенергия, която иначе би могла да бъде потребена другаде. При обичайния режим инсталацията за производство на възобновяема електроенергия, свързана с производството на RFNBO, трябва да е започнала работа не повече от 36 месеца преди съответната инсталация за производство на горивото, при условията и изключенията, посочени в регламента. Правилата за допълняемост – член 5
Времевата обвързаност означава, че производството на водород трябва все по-точно да съвпада във времето с действителното производство на договорената възобновяема електроенергия. До края на 2029 г. основното правило позволява обвързаността да бъде доказвана в рамките на един и същи календарен месец. От 1 януари 2030 г. обичайното изискване става съответствие в рамките на един и същ едночасов период. Държавите могат да въведат почасовото изискване и по-рано — от 1 юли 2027 г. Правилата за времева обвързаност – член 6
Географската обвързаност определя къде може да се намира възобновяемият източник спрямо електролизьора — например в същата пазарна зона или, при определени условия, във взаимосвързана пазарна зона. Правилата за географска обвързаност – член 7
Следователно RED III не създава просто търсене на „водород“. Тя създава търсене на продукт с доказуем произход, който трябва да отговаря и на определени изисквания за намаление на емисиите на парникови газове.
Защо тези правила са важни — и защо оскъпяват проектите
Причината за строгите изисквания е разбираема. Ако електролизьорът използва електроенергия от мрежа, в която част от производството идва от изкопаеми горива, самата електролиза не гарантира ниски емисии.
Допълняемостта и времевата обвързаност имат за цел да предотвратят положение, при което по-голямото потребление на електроенергия за производство на водород косвено води до увеличаване на производството от газови или въглищни електроцентрали.
Тази екологична гаранция обаче има икономическа цена.
Изследване на Lissy Langer и съавтори, публикувано през 2026 г. в научното списание Energy Policy, моделира въздействието на различни изисквания към договорите за изкупуване на електроенергия (PPA, power purchase agreements) и към допълняемостта в система от седем европейски държави.
В разгледаните случаи авторите изчисляват допълнителни разходи за енергийната система от приблизително 1,3–2 евро за килограм водород спрямо хипотетичен сравнителен случай без допълнително търсене на водород. Те показват също, че въздействието върху емисиите може да се пренася между отделни държави и между електроенергийния и топлинния сектор.
Това е резултат от модел на цялата енергийна система, а не измерена цена за всеки действително осъществен европейски проект. Langer et al., Energy Policy, 2026 – DOI 10.1016/j.enpol.2026.115295
Изводът е, че качеството на правилата не може да се оценява само на равнището на отделния електролизьор. Значение имат електропреносната мрежа, новите мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, възможностите за съхранение, трансграничната търговия с електроенергия и часовете, през които съоръжението може да работи.
Това е важно и за финансовата устойчивост на проектите. При по-строги изисквания електролизьорът може да не работи с възможно най-висока степен на използване на мощността си, дори когато технически би могъл. По-малкият брой работни часове означава, че вложените средства трябва да се изплащат чрез по-малко количество произведен водород.
RED III не означава, че водородът трябва да замени прякото използване на електроенергия
Друг важен въпрос е къде възобновяемият водород има най-голяма стойност.
Актуалният доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия определя възобновяемите горива от небиологичен произход — възобновяем водород и синтетични горива, произведени от такъв водород и от уловен въглероден диоксид или азот — като решение преди всичко за транспортни и промишлени приложения, при които прякото преминаване към електроенергия е трудно.
Същият доклад посочва ограниченото предлагане на възобновяем водород, високите разходи за изграждане на съоръженията и за тяхната експлоатация, както и ограниченията при улавянето на въглероден диоксид сред пречките пред конкурентоспособността. JRC, Renewable Fuels of Non-Biological Origin in the EU – 2025 Status Report
JRC е английското съкращение на Joint Research Centre — Съвместния изследователски център на Европейската комисия.
Това съответства и на научните модели, според които бъдещата роля на водорода зависи в голяма степен от развитието на прякото използване на електроенергия, вноса, улавянето и съхранението на въглероден диоксид и цените на останалите технологии с ниски емисии на парникови газове.
Моделно изследване на van Greevenbroek и съавтори, публикувано в научното списание Joule през 2025 г., показва именно тази зависимост. Авторите получават стойност от около 25 млн. тона годишно европейско производство на възобновяем водород през 2040 г. като устойчив избор в широк набор от разгледани случаи. При ускорено преминаване на транспорта към пряко използване на електроенергия обаче техният модел намалява тази стойност до около 15 млн. тона годишно.
Това не е прогноза за действителното бъдещо производство, а резултат от моделиране на различни възможни развития. van Greevenbroek et al., Joule, 2025 – DOI 10.1016/j.joule.2025.101974
Практическият извод е, че RED III не трябва да се тълкува като основание водородът да бъде използван навсякъде. По-скоро директивата създава сигурно търсене именно в областите, в които Европейският съюз очаква възобновяемите горива от небиологичен произход да бъдат необходими за намаляване на емисиите на парникови газове.
Какво се променя в транспорта
В транспорта държавите могат да изпълнят основната цел по един от два начина: чрез поне 29% дял на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление на транспорта през 2030 г. или чрез намаляване с поне 14,5% на интензитета на парниковите газове — тоест на емисиите на парникови газове на единица използвана енергия.
RED III определя и обща подцел от 5,5% за биогорива от ново поколение и възобновяеми горива от небиологичен произход, като делът само на вторите трябва да бъде поне 1 процентен пункт от енергийното потребление на транспорта през 2030 г. Европейска комисия – насоки по член 25 на RED III
Тук начинът, по който всяка държава ще приложи правилата, става решаващ. Директивата определя крайния резултат, но отделните държави трябва да решат как задълженията ще бъдат възложени на доставчиците на горива, как ще се доказва съответствието с изискванията и какви санкции, стимули или механизми за търговия ще се използват.
Научно изследване върху въвеждането на зелен водород в гръцкия транспорт и върху различните начини за финансиране на тази политика показва именно този проблем. В използвания макроикономически модел — модел, който оценява въздействието върху икономиката като цяло — резултатът се променя съществено според това кой поема допълнителните разходи и дали е осигурено външно безвъзмездно финансиране.
Това е разработен за Гърция възможен случай, а не общовалидна оценка за Европейския съюз. Той обаче показва защо една и съща технологична цел може да има различни икономически последици в зависимост от начина, по който е приложена на национално равнище. Koutsandreas & Keppo, Energy, 2025 – DOI 10.1016/j.energy.2025.134389
Как държавите започват да превръщат RED III в реални правила
Европа все още не прилага RED III по един и същи начин и с еднаква скорост.
Показателен е подходът на Германия в транспорта. Германската 37-а наредба за прилагане на Федералния закон за защита от емисии въвежда минимален дял на възобновяемите горива от небиологичен произход от 0,1% през 2026 г., 0,5% през 2028 г. и 1,5% през 2030 г. След това задължителният дял постепенно се увеличава до 10% през 2040 г.
При неизпълнение законодателството предвижда финансово задължение за липсващото количество. Германия – 37. BImSchV, §3b
Това е пример как една европейска цел може да бъде превърната в конкретен и предварително известен график за пазара: предприятията знаят от коя година какъв минимален дял ще се изисква.
Полша показва другата страна на проблема — мащаба на необходимото предлагане. През декември 2025 г. полското Министерство на климата и околната среда публикува актуализирана оценка, представена от Института по енергетика – Държавен изследователски институт, според която за изпълнение на RED III през 2030 г. ще бъдат необходими около 161–192 хил. тона водород, отговарящ на изискванията за възобновяемо гориво от небиологичен произход.
Според представената оценка това количество остава над реалистичните възможности на полската промишленост до този момент, особено в производството на торове. Полско Министерство на климата – V Hydrogen Agreement Conference, 10 декември 2025 г.
Тези два примера показват различни етапи от един и същ процес. Първо европейската цел трябва да бъде превърната в национално задължение. След това трябва да има достатъчно производство, инфраструктура и потребители, способни да заплатят продукта, за да може това задължение действително да бъде изпълнено.
Преходът не протича равномерно. Общият срок за транспониране на основните разпоредби на RED III беше 21 май 2025 г. „Транспониране“ е правният термин за пренасянето на изискванията на една европейска директива в националното законодателство на държавите членки.
През юли 2025 г. Европейската комисия започна процедури срещу 26 държави членки, защото не са я уведомили за пълното въвеждане на директивата в националното си законодателство. Единствено Дания беше съобщила за пълно транспониране в законовия срок. Европейска комисия – процедури за транспонирането на RED III, 24 юли 2025 г.
Това е важен контекст. Самото наличие на европейска цел не означава, че през 2026 г. във всички държави вече има напълно еднакви и предвидими пазарни правила.
А какво е направила България?
България беше сред 26-те държави, срещу които Европейската комисия започна процедура през юли 2025 г. поради липса на уведомление за пълно транспониране на RED III. Европейска комисия – България и транспонирането на RED III
На 10 юли 2026 г. Министерският съвет внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници с № 52-602-01-22.
За водеща по законопроекта е определена Комисията по енергетика, а в разглеждането му участват и комисиите по европейските въпроси, околната среда и земеделието. Народно събрание – законопроект № 52-602-01-22
Към 2 септември 2026 г. това показва, че България вече е преминала от общите стратегически намерения към конкретен законодателен процес. Националната рамка обаче все още трябва да бъде доведена до практическо прилагане, включително чрез механизми, които да позволят на промишлеността и транспорта действително да постигнат европейските цели за възобновяеми горива от небиологичен произход.
Истинският тест за RED III започва сега
RED III дава на възобновяемия водород нещо, което европейският сектор дълго време нямаше — сравнително ясно и произтичащо от законодателството търсене след 2030 г.
Но задължителният дял сам по себе си не произвежда водород.
Необходими са електролизьори, допълнителни мощности за производство на възобновяема електроенергия, електропреносна инфраструктура, договори за изкупуване на електроенергия, системи за сертифициране и доказване на съответствието с изискванията за RFNBO, възможности за транспорт и съхранение на водород, както и промишлени потребители, които могат да поемат или да прехвърлят разликата в цената спрямо водорода, произведен от изкопаеми горива.
Актуалният доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия продължава да посочва ограниченото предлагане на възобновяем водород и високите разходи за изграждане и експлоатация като основни ограничения пред пазара на възобновяеми горива от небиологичен произход. JRC – CETO RFNBO Status Report 2025
Затова най-същественият въпрос за България вече не е дали RED III ще създаде пазар за възобновяем водород. Европейското законодателство вече определя търсенето.
Въпросът е как България ще превърне задължителните европейски проценти в среда за инвестиции, в която производството и използването на възобновяеми горива от небиологичен произход действително могат да се осъществят.
Опитът на държавите членки показва, че за това не е достатъчно числата от европейската директива просто да бъдат пренесени в национален закон. Необходими са предварително известен график на задълженията, ясна система за доказване на съответствието, достатъчно нови мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, необходимата инфраструктура и механизми за разпределяне на допълнителните разходи.
Именно в тази втора фаза — от европейската цел към работещ национален пазар — ще се реши какво ще бъде действителното значение на RED III за българската водородна икономика.
Източници
European Parliament and Council. Directive (EU) 2023/2413 amending Directive (EU) 2018/2001 as regards the promotion of energy from renewable sources, 18 October 2023. EUR-Lex
European Commission. Guidance on the targets for the consumption of renewable fuels of non-biological origin in the industry and transport sectors, C/2025/2983, 27 May 2025. EUR-Lex
European Commission. Commission Delegated Regulation (EU) 2023/1184 establishing a Union methodology setting out detailed rules for the production of RFNBO, 10 February 2023. EUR-Lex
European Commission, Directorate-General for Energy. Commission takes action to ensure complete and timely transposition of EU directives – key decisions on energy, 24 July 2025. European Commission
Buffi, M. et al. Clean Energy Technology Observatory: Renewable Fuels of Non-Biological Origin in the European Union – 2025 Status Report on Technology Development, Trends, Value Chains and Markets, Joint Research Centre, 2026, DOI: 10.2760/3760952. JRC Publications Repository
Bundesministerium der Justiz. 37. BImSchV – § 3b Mindestanteil an erneuerbaren Kraftstoffen nicht biogenen Ursprungs. Gesetze im Internet
Ministerstwo Klimatu i Środowiska, Poland. V. Konferencja Stron Porozumienia wodorowego, 10 December 2025. Gov.pl
Народно събрание на Република България. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници № 52-602-01-22, внесен на 10 юли 2026 г. Народно събрание
Langer, L., Bjørn, A., Hobbs, B. F., Brander, M., Bramstoft, R. Renewable hydrogen: The system-wide impact of PPAs and additionality requirements for selected European countries. Energy Policy, 215, 115295, 2026. DOI: 10.1016/j.enpol.2026.115295
van Greevenbroek, K., Schmidt, J., Zeyringer, M., Horsch, A. Little to lose: The case for a robust European green hydrogen strategy. Joule, 2025. DOI: 10.1016/j.joule.2025.101974
Koutsandreas, D., Keppo, I. On the macroeconomic and societal ramifications of green hydrogen policies — The case of Greek transport sector. Energy, 315, 134389, 2025. DOI: 10.1016/j.energy.2025.134389
Graczyk, A., Brusiło, P., Graczyk, A. M. Hydrogen as a Renewable Fuel of Non-Biological Origins in the European Union—The Emerging Market and Regulatory Framework. Energies, 18(3), 617, 2025. DOI: 10.3390/en18030617
