Център за върхови постижения в Стара Загора, водородна долина, нов електролизьор, обучение на специалисти и приложения в металургията и космическите технологии. Български организации участват в европейски проекти, които обхващат различни части от развитието на водородните технологии — от изследванията и подготовката на кадри до планираните демонстрации.
Този обзор разглежда конкретна извадка от 12 проекта по данните в CORDIS, проверени към 4 ноември 2026 г. Част от тях са съсредоточени върху водорода, а други го включват като технология в по-широка изследователска или индустриална задача. Българското участие е чрез организациите в консорциумите; демонстрационните дейности на някои проекти са предвидени в други държави.
Посочените суми са европейският принос за българските участници, записан в CORDIS, със закръгляване там, където е обозначено. Те се отнасят за целите им проектни дейности и не показват вече изплатени средства или непременно разходи само за водород.
Научен център, водородна долина и нов електролизьор
H2START е насочен към създаване на Център за върхови постижения за производство и използване на възобновяем водород в Стара Загора. Проектът се изпълнява през 2025–2030 г. с координатор Тракийския университет. Другият български партньор е Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия — BGH2A. Заедно с Политехническия университет в Торино и Националния съвет за научни изследвания на Италия партньорите предвиждат развитие на научна инфраструктура, привличане на изследователи и сътрудничество с индустрията.
ZAHYR — Zagora Sustainable Hydrogen Region поставя акцента върху изграждането на водородна долина в района на Стара Загора: свързана система за производство, доставка и използване на водород в транспорта и индустрията. Актуалното описание предвижда съчетаване на електролиза и получаване на водород чрез разлагане на амоняк. Това е проектна концепция, а не отчет за работещо производство. Периодът в CORDIS е 2024–2030 г., а координатор е австрийската Tertius Advisory.
Българските участници са Тракийският университет, Европейският цифров иновационен хъб „Загоре“, Община Карлово, „Тролейбусни и автобусни превози“ — Стара Загора, „Транспрес Деливъри“ и Virtus Hydrogen Investments.
ENDURION работи върху конкретен технологичен проблем: разработване на по-ефективен и издръжлив електролизьор с анионообменна мембрана (AEM), който произвежда водород под налягане. Проектът обхваща нови материали и конструкция на клетките и електролизния стек. Координатор е Австрийският технологичен институт AIT, договорният период в CORDIS е 2025–2028 г., а българският участник е Uasabi Inoveyshans, за който са записани 378 375 евро европейски принос. Посочените подобрения са цели на разработката в проектното описание.
Подготовка на кадри и работа по разрешителните процедури
HyAcademy.EU — Европейската водородна академия обединява образователни инициативи за водородни технологии. В целите ѝ са мрежи от университети и училища, практически лаборатории, учебни материали и достъп до информация за обучения. Българските партньори са Тракийският университет и „Технократи“, с общ европейски принос 276 875 евро. Проектът е за 2024–2028 г., с координатор Университета по химия и технологии в Прага. HyAcademy.EU в CORDIS
PermittHy се съсредоточава върху хората, които подготвят и оценяват разрешителни за водородни проекти. Предвидени са насоки, образователни материали и обучения за публични служители и други участници в процедурите. Проектът е за 2026–2028 г., координира се от Университета в Бирмингам, а българският партньор е BGH2A . Дейностите му подпомагат подготовката на експертиза за прилагане на процедурите. PermittHy в CORDIS
Споделена инфраструктура и приложения в други сектори
При останалите проекти връзката с водорода има различна тежест. Описанията им показват конкретни приложения, затова определянето на всички като проекти със „странична“ водородна тема би пропуснало съществени части от работата им.
RISEnergy предоставя рамка за транснационален достъп до изследователска инфраструктура за възобновяема енергия. Водородът е едно от осемте технологични направления наред с фотоволтаиката, вятърната енергия, съхранението и други области. Координатор е Технологичният институт в Карлсруе — KIT, а периодът е 2024–2028 г. Българските участници — Институтът по електрохимия и енергийни системи при БАН (ИЕЕС–БАН) и Техническият университет — София — са вписани като трети страни.
COALition подпомага прехода на въглищни региони чрез регионални иновационни екосистеми и обща изследователска програма за устойчива енергия. Водородът е част от по-широкия енергиен контекст. В проекта за 2023–2026 г. участват Институтът по информационни и комуникационни технологии при БАН (ИИКТ–БАН), Софийският университет, Агенцията за регионално икономическо развитие, „Давид Холдинг“ и „Зелени Балкани — Стара Загора“.
S4I2T — Solar for Ice to Thrust разработва космическа задвижваща система, при която водата се разделя чрез електролиза на водород и кислород. Проектът включва и технологии за презареждане в орбита и използване на вода от небесни тела. Тук водородът има конкретна роля в задвижването. Българските участници са EnduroSat и Tech Tour Global, а периодът е 2024–2027 г.
AGILE съчетава изкуствен интелект, цифрови двойници и промени в производственото оборудване за по-гъвкава и ефективна процесна индустрия. Сред предвидените технологии е контейнеризирана нискотемпературна електролиза за зелен водород. Българският партньор е „София Мед“, а проектът обхваща 2026–2030 г. Публичното резюме не позволява тази сума да бъде отнесена изцяло към водородни дейности на българското предприятие.
TiBeRIUM разглежда добива и преработката на титан и берилий и производството на метали и сплави. В титановото направление е предвидена редукция с използване на зелен водород — конкретна технологична стъпка в по-голяма металургична задача. Българският партньор е „Стомана Индъстри“, а периодът е 2026–2030 г.
SWARM-E разработва децентрализирани енергийни системи с демонстрации в Руанда и Танзания. Освен обмен на електроенергия и други приложения проектът включва децентрализирано производство на водород и смесването му с втечнен нефтен газ за готвене. Българското участие е на „Европроект“ за периода 2024–2028 г. Демонстрациите са предвидени в Африка, което отличава проекта от изграждането на водородна инфраструктура в България.
ice-Link изследва порести материали, получени чрез структуриране със замразяване. Сред разглежданите приложения са керамики за горивни клетки и мембрани за разделяне на водород. Българският участник е Cerca Trova. Връзката с водородните технологии е на равнището на материалите и възможните им приложения.
Напредъкът по всеки от тези проекти следва да се проследява чрез конкретните му резултати: изградена инфраструктура, изпитана технология, достъпна услуга или проведено обучение.
