В Италия откриха водородна инсталация с мощност 1 МВт за девет автобуса

APT Gorizia откри в Монфалконе съоръжение, което обединява производството, съхранението и зареждането с водород за обществения транспорт. Системата включва AEM електролизьор с мощност 1 МВт и заявен максимален производствен капацитет от 453 кг водород на ден, фотоволтаична централа и станции за зареждане на девет нови автобуса с горивни клетки.

Производство и зареждане в автобусното депо

Италианският оператор на обществен транспорт APT Gorizia откри съоръжението на 31 октомври в промишлената зона Лизерт в Монфалконе. На площадката са разположени електролизьорът, компресорите, резервоарите и колонките за зареждане. Обектът е част от програмата ecoMove на превозвача и трябва да обслужва линиите в Монфалконе, Ронки дей Леджонари и Старанцано.

Електролизьорът използва анионнообменна мембрана (AEM). Входната му електрическа мощност е до 1 МВт. Тази стойност показва колко електроенергия може да приема оборудването, а не какво количество водород произвежда. APT посочва отделно максимален производствен капацитет от 453 кг водород за денонощие и средно около 300 кг дневно за зареждане.

Станцията предлага два режима на зареждане според вида на превозното средство. Двойна колонка с налягане 350 бара е предназначена за автобуси и тежкотоварни автомобили, а единична колонка със 700 бара — за леки автомобили. Системата включва охлаждане, автоматично управление и устройства за безопасност. Съоръженията за производство, съхранение и зареждане заемат около 3200 кв. м в рамките на по-голямото автобусно депо.

Девет автобуса ще осигурят първите данни от експлоатацията

При откриването операторът представи девет 12-метрови автобуса Iveco Bus E-Way H2. Те са с електрическо задвижване и горивна клетка, която произвежда електроенергия на борда. Според местното издание Il Goriziano превозните средства трябва да започнат редовна експлоатация до края на 2026 г. APT предвижда още шест автобуса и възможност за три допълнителни.

Заявеният максимум от 453 кг дневно не означава, че съоръжението вече произвежда това количество всеки ден. Реалното производство ще зависи от наличната електроенергия, натоварването, техническите престои и режима на компресиране. Публичните данни все още не показват средната месечна производителност, наличността на станцията или разхода на водород за един автобус по действителните маршрути.

Именно редовната експлоатация на деветте автобуса ще покаже дали производството на водород и графикът за зареждане отговарят на нуждите на транспортния оператор. На едно място са обединени етапи, които често се развиват отделно: осигуряване на електроенергия, електролиза, съхранение и крайно потребление. Това улеснява проследяването на загубите и разходите от входящата електроенергия до изминатите километри.

За транспортния оператор това е и организационно изпитание. Зареждането трябва да се вмести между дневните курсове, без да намалява броя на наличните автобуси. При повреда или планирана поддръжка местното производство трябва да бъде подсигурено със запас от водород или външна доставка чрез предвиденото разтоварване от ремарке. Публикуваните материали описват тази възможност за резервно снабдяване, но не посочват за колко дни работа би стигнал съхраняваният водород. Данните от първите месеци ще покажат дали едно съоръжение е достатъчно за планираното разширяване на автопарка.

Фотоволтаичната централа няма да покрива цялото потребление

До водородното съоръжение е изградена фотоволтаична централа с мощност 1,67 МВт и 2834 модула. APT оценява годишното ѝ производство на около 2000 МВтч. На тази основа операторът очаква приблизително 36 тона водород годишно да бъдат произведени с електроенергия от собствената централа.

Общото количество електроенергия, необходимо за водородната система, е посочено като 4727,5 МВтч годишно. Останалите 2727,5 МВтч трябва да се осигуряват от електроенергийната мрежа с гаранции за произход. Следователно определението „възобновяем водород“ зависи не само от фотоволтаичната централа на площадката, но и от документалното удостоверяване на произхода на закупената електроенергия. Според изчисленията на APT собственото производство ще покрива около 42% от потребностите на автопарка през 2030 г.

Тези стойности са проектни оценки, а не измерени годишни резултати. Посочените 36 тона са значително по-малко от теоретичните 165 тона, които биха се получили при производство на 453 кг водород всеки ден от годината. Разликата е обяснима: максималният дневен капацитет показва върховите технически възможности на съоръжението, докато годишната оценка е ограничена от наличната местна слънчева електроенергия и действителния режим на работа.

Публично финансиране и различен обхват на разходите

Официалната страница на APT посочва 7,714 млн. евро без ДДС за станцията и 2,717 млн. евро за електролизьора, или общо 10,431 млн. евро. Отделно фотоволтаичната централа е оценена на 2,606 млн. евро. Европейското финансиране по италианския План за възстановяване и устойчивост възлиза на 3,470 млн. евро, а останалите средства идват от регионални фондове и от оператора.

В други публикации се посочват по-големи суми, тъй като в тях са включени и автобусите, депото и други елементи на ecoMove. Затова тези стойности не бива да се сравняват директно с разходите само за водородната инфраструктура. Сумата, която може да се провери за самата станция и електролизьора, е 10,431 млн. евро без ДДС според публикуваните от APT данни.

Съоръжението е открито, но това не означава, че вече е доказана работата му при максимално натоварване в условията на търговска експлоатация. Предстоят настройка на системите, въвеждане на автобусите в редовна експлоатация и натрупване на данни за надеждността. Все още няма публикувани данни за цената на килограм водород, разходите за поддръжка или сравнение на общите разходи с тези за батерийни и дизелови автобуси по същите линии.

Следващият етап е редовната експлоатация

Най-близкият проверим срок е краят на 2026 г., когато деветте автобуса трябва да започнат да превозват пътници. След това операторът ще може да представи данни за средното дневно производство на водород, потреблението по маршрути, времето за зареждане и наличността на оборудването. Тези показатели ще покажат дали обединеният модел в Монфалконе може да работи устойчиво и след официалното откриване.

Източници

 

Свързани постове