Българската водородна асоциация участва в Европейската водородна седмица 2026 в Брюксел

Българската водородна асоциация участва в Европейската водородна седмица 2026 в Брюксел

Бъдещето на европейското законодателство за възобновяемия водород, новите приложения на водородните технологии в центровете за данни и развитието на международните партньорства бяха сред основните теми, върху които се съсредоточи участието на Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия (BGH2A) в European Hydrogen Week 2026.

Събитието се провежда от 26 до 30 октомври 2026 г. в Брюксел под мотото „Разгръщане на водородните технологии, укрепване на устойчивостта“ (Scaling Hydrogen, Strengthening Resilience). То събира представители на европейските институции, национални правителства, индустриални компании, научноизследователски организации и водородни асоциации.

BGH2A се включи в тематичните дискусии и проведе срещи с европейски партньори, представители на други национални водородни асоциации и организации, участващи в съвместни проекти.

 

Денница Ножарова (в средата) от BGH2A в страниците на списание The Hydrogen Europe Quarterly

 

 

RED III и бъдещата RED IV: накъде се насочва европейската политика за водорода?

Една от най-важните теми за развитието на европейския водороден сектор беше прилагането на Директивата за енергията от възобновяеми източници (RED III) и обсъжданата следваща ревизия на законодателната рамка, известна като RED IV.

В рамките на специализираната сесия „Как RED III стимулира търсенето на водород в Европа?“ на 27 октомври представители на европейската индустрия, национални институции и водородни организации разгледаха напредъка по прилагането на директивата и пречките пред създаването на устойчив пазар за възобновяем водород.

RED III въвежда конкретни изисквания за използването на възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO), включително възобновяем водород и определени горива, произведени от него.

В промишлеността държавите членки трябва да осигурят дял на RFNBO от най-малко 42% от съответното потребление на водород до 2030 г. и 60% до 2035 г., съгласно правилата и предвидените възможности за гъвкавост в директивата.

Тези изисквания са важни, защото създават регулаторна основа за търсене на възобновяем водород, от която зависят инвестиционните решения за нови производствени мощности, инфраструктура и индустриални приложения.

Въпреки това различният темп на прилагане на RED III в държавите членки, високите производствени разходи и несигурността около бъдещото търсене продължават да затрудняват реализацията на водородни проекти.

Какво може да се промени след 2030 г.?

Особено внимание в европейския сектор привлича подготвяната нова рамка за възобновяемата енергия след 2030 г., неофициално наричана RED IV.

Публикувана през септември предварителна, неофициална версия на оценка на въздействието на Европейската комисия предизвика сериозен дебат. Сред разглежданите възможности е замяната на част от обвързващите национални цели за RFNBO след 2030 г. с по-гъвкави механизми и индикативни цели на европейско равнище.

Това поставя важен въпрос пред индустрията: как да се осигури достатъчна регулаторна предвидимост за инвестиции, които изискват значителни средства и дългосрочни договори за доставка и потребление на водород?

През октомври Hydrogen Europe съобщи, че вече 270 организации подкрепят общо писмо до Европейската комисия с призив за запазване на обвързващите изисквания за възобновяем водород.

Към момента RED IV не е приета директива. Европейската комисия подготвя законодателно предложение за рамката след 2030 г., като окончателното съдържание предстои да бъде определено чрез европейския законодателен процес.

За България този дебат е от съществено значение. Бъдещите европейски изисквания ще влияят върху условията за развитие на местното производство на възобновяем водород, промишленото му потребление и възможностите за привличане на инвестиции.

 

Водородът като част от енергийната инфраструктура на бъдещите центрове за данни

Друга тема, която привлече интереса на BGH2A, беше използването на водородни технологии за осигуряване на надеждно електрозахранване на центровете за данни.

На 28 октомври специална сесия в рамките на B2B форума — „Водородът като резервен източник на електроенергия за цифровата инфраструктура на Европа“ — разгледа възможностите за интегриране на водородни енергийни системи в този бързо развиващ се сектор.

Разширяването на цифровите услуги, облачните технологии и изкуствения интелект води до увеличаване на необходимата изчислителна инфраструктура. За центровете за данни това означава не само значително потребление на електроенергия, но и изключително високи изисквания към непрекъснатостта на захранването.

В този контекст водородът може да има няколко приложения.

Една от възможностите е използването на водородни горивни клетки за резервно електрозахранване при прекъсване на основното захранване. При такова приложение горивните клетки преобразуват химичната енергия на водорода директно в електрическа енергия чрез електрохимичен процес.

Друга възможност е интегрирането на водородни системи с батерии, възобновяеми енергийни източници и системи за управление на енергията. Подобни решения могат да осигурят допълнителна гъвкавост и устойчивост при определени условия.

Водородът се разглежда и като потенциално решение за по-продължително резервно електрозахранване, когато необходимото количество енергия и продължителността на автономна работа затрудняват използването само на батерии.

Практическото внедряване обаче зависи от редица фактори — наличието на водород с подходящ произход, инфраструктурата за доставка и съхранение, разходите, безопасността, ефективността и изискванията за надеждност.

Водородните технологии не са универсален заместител на съществуващите електроенергийни решения, а възможност за допълването им при конкретни технически и икономически условия.

 

Индустриална конкурентоспособност, енергийна сигурност и нови приложения

Програмата на Европейската водородна седмица обхвана и други въпроси, които са непосредствено свързани с развитието на водородната икономика.

Сред тях бяха интегрирането на производството, съхранението и транспорта на водород в европейската енергийна система, възможностите за използването му в енергоемките индустрии, развитието на международните вериги за доставки и необходимите политики за подкрепа на европейските производители на водородни технологии.

Специализиран форум по проекта H2GLASS разгледа възможностите за съвместно разработване на решения за интегриране на водород в енергоемки промишлени процеси.

Високопоставените политически дискусии поставиха акцент и върху конкурентоспособността на европейската индустрия след 2030 г., а сесиите за енергийна сигурност разгледаха ролята на съхранението на водород и интеграцията между различните енергийни инфраструктури.

Общият въпрос, който обединява тези теми, е как европейските водородни технологии да преминат от демонстрационни проекти и ограничени приложения към устойчиво промишлено използване.

 

BGH2A участва в срещата на европейските водородни асоциации

Важна част от участието на BGH2A в Европейската водородна седмица 2026 в Брюксел беше срещата на националните водородни асоциации, която събра представители на организации от различни европейски държави за обмен на информация, обсъждане на общите предизвикателства и укрепване на сътрудничеството.

Срещата предостави възможност за обсъждане на развитието на националните водородни пазари в момент, когато европейската регулаторна рамка продължава да се променя, а отделните държави се намират на различен етап от внедряването на водородните технологии.

По време на срещата BGH2A представи своята дейност и принос към европейските водородни инициативи, като постави акцент върху необходимостта от преминаване от планиране към практическо изпълнение на водородните проекти.

Основно място в презентацията зае HySEE — проект, подкрепен от Европейската инициатива за климата (EUKI), който изследва потенциала за производство на водород, търсенето и инфраструктурните потребности в България и Румъния. Една от дейностите по проекта е разработването на интерактивен Водороден атлас (Hydrogen Atlas). BGH2A представи своята роля в събирането на данни за България, изготвянето на препоръки за политики и провеждането на консултации с представители на бизнеса и публичните институции.

Асоциацията представи и проектите H2START и PermittHy, като подчерта как развитието на научноизследователския капацитет, анализът на регионалните водородни пазари и практическата подкрепа за процесите по издаване на разрешителни могат да допринесат за внедряването на водородни технологии в България и региона.


Среща на BGH2A и гръцката CluBE (Cluster of Bioeconomy and Environment of Western Macedonia)

 

Срещата създаде възможност и за надграждане на съществуващите международни партньорства на BGH2A. Асоциацията вече е подписала меморандуми за сътрудничество с няколко европейски водородни асоциации, с което разширява контактите си в европейската водородна общност.

Тези партньорства допринасят за повишаване на разпознаваемостта на България в европейския водороден сектор и създават допълнителни възможности за международно сътрудничество, участие в съвместни проекти и развитие на водородните технологии.

 

Срещи с партньори и обсъждане на следващите стъпки по проекта PermittHy

Европейската водородна седмица предостави възможност и за работни срещи с настоящи партньори на BGH2A, включително с организации от консорциума на европейския проект PermittHy.

Част от екипа на проекта PermittHy пред щанда на проекта по време на Европейската водородна седмица 2026

По време на срещите бяха обсъдени следващите стъпки в съвместната работа по проекта и координацията на предстоящите дейности.

PermittHy е насочен към едно от съществените административни и технически предизвикателства пред развитието на водородните технологии — необходимостта от по-добре подготвени специалисти и ясни процедури за оценяване и разрешаване на водородни проекти.

Проектът предвижда разработване на практически насоки, обучителни материали и специализирани обучения за представители на компетентните институции, инженери и други специалисти, участващи в процесите по издаване на разрешителни и оценка на безопасността.

Работните срещи в Брюксел бяха полезна възможност за пряк обмен между партньорите и за продължаване на съвместните усилия по изпълнението на проекта.

Същевременно представителите на BGH2A проведоха срещи и с други партньорски организации, като обсъдиха възможности за бъдещо взаимодействие в областта на водородните технологии и европейските инициативи.

 

Европейските решения и възможностите за България

Участието на BGH2A в European Hydrogen Week 2026 потвърждава значението на активния обмен между европейската и националната водородна общност.

За България особено важни остават създаването на предвидима регулаторна среда, развитието на реално търсене на възобновяем водород, привличането на инвестиции и подготовката на необходимите специалисти.

Наред с традиционно разглежданите приложения в индустрията и транспорта, нови направления като осигуряването на резервно електрозахранване за центровете за данни показват, че възможностите за интегриране на водородни технологии продължават да се разширяват.

Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия ще продължи да работи за свързването на европейските политики, технологичните разработки и международните партньорства с конкретните потребности и възможности на българската икономика.

 

Допълнителна информация и източници:

 

Свързани постове