На Европейската седмица на водорода в Брюксел представители на Shell, thyssenkrupp nucera, ORLEN, испанския водороден сектор и Hydrogen Europe поставиха във фокуса на дискусията един от най-важните въпроси за бъдещето на индустрията: може ли RED III да превърне европейските цели за възобновяем водород в реален пазар?
На 27 октомври 2026 г., в рамките на European Hydrogen Week в Брюксел, се проведе дискусията „How is RED III driving hydrogen demand in Europe?“ („Как RED III стимулира търсенето на водород в Европа?“). Панелът беше част от B2B форума на събитието, което събра представители на индустрията, европейските институции, научноизследователските организации и водородните асоциации.
Снимка с участниците в панела по време на European Hydrogen Week в Брюксел
На представения в залата слайд бяха посочени Андрю Беърд (Andy Beard) от Shell, Ленарт Велтер (Lennart Welter) от thyssenkrupp nucera, Гжегож Юзвяк (Grzegorz Jóźwiak) от ORLEN и Африка Кастро (África Castro) от Испанската технологична платформа за водород. За модератор беше представена Камила Вациега (Kamila Waciega), директор по регулаторните и пазарните въпроси в Hydrogen Europe.
Основният въпрос беше как европейското законодателство може да създаде достатъчно предвидимо търсене, за да стимулира реални инвестиции в производството и използването на възобновяем водород.
Темата е особено актуална, тъй като повече от година след крайния срок за транспониране на RED III европейският водороден пазар продължава да се развива неравномерно. В официалното описание на панела организаторите посочват именно забавеното прилагане на директивата в отделните държави и сектори като една от основните пречки пред по-широкото използване на възобновяем водород.
Как RED III трябва да създаде търсене на водород?
Директива (ЕС) 2023/2413, известна като RED III, въвежда конкретни цели за използване на възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO). Към тази категория принадлежи възобновяемият водород, произведен при спазване на установените европейски критерии, както и определени горива, получени от него.
В промишлеността държавите членки трябва да гарантират, че делът на RFNBO достига най-малко 42% от съответното потребление на водород до 2030 г. и 60% до 2035 г. При изчисляването има изключения и възможност за намаляване на целите при определени законови условия.
В транспорта директивата предвижда минимален дял на RFNBO от 1% в доставената енергия до 2030 г., както и обща цел от 5,5% за RFNBO и определени усъвършенствани биогорива и биогаз.
Тези изисквания са насочени към държавите членки, които трябва да въведат необходимите национални механизми за изпълнението им. Те не означават автоматично, че всяко промишлено предприятие е длъжно индивидуално да достигне дял от 42%.
Важно е и разграничението при рафинериите. Водородът, използван като междинен продукт за производство на конвенционални транспортни горива и биогорива, е изключен от изчисляването на промишлената цел. RFNBO, използвани за производство на конвенционални транспортни горива, могат да бъдат отчитани за транспортните цели съгласно приложимите правила.
Замисълът на RED III е да осигури по-ясен сигнал за търсене. Ако предприятията могат да прогнозират какви количества възобновяем водород ще са им необходими, производителите ще разполагат с по-добра основа за инвестиционни решения и дългосрочни договори за доставка.
Но практическото изпълнение зависи от цената на водорода, достъпа до възобновяема електроенергия, инфраструктурата, сертифицирането и националната регулаторна рамка.
Shell: водородният пазар трябва да се изгражда около реалните потребители
Снимка shell.com
За Shell развитието на водородния сектор е свързано преди всичко с практическото изпълнение на големи проекти и намирането на устойчиви промишлени приложения.
Андрю Беърд, ръководител на водородния бизнес на компанията, обяснява в интервю за Shell от август 2026 г., че секторът постепенно преминава от амбициозни цели към по-прагматична оценка на възможностите.
Според него водородът няма да бъде универсално решение за всички процеси на декарбонизация. Най-голямата му стойност е в приложенията, при които алтернативите са ограничени — особено в тежката промишленост и в съществуващите производствени процеси.
Компанията вече има действащ електролизьор с мощност 10 MW в рамките на REFHYNE 1 в Германия. Освен това реализира два значително по-големи проекта:
- Holland Hydrogen 1 в Нидерландия — електролизьор с мощност 200 MW и очакван производствен капацитет около 60 тона водород дневно. Произведеният водород е предназначен да замества част от водорода с произход от изкопаеми горива в рафинерията Shell Pernis.
- REFHYNE 2 в Германия — проект с мощност 100 MW и предвидено производство до 44 тона водород дневно при достатъчна наличност на възобновяема електроенергия.
Според актуалната проектна информация на Shell въвеждането в експлоатация на двете нови инсталации се очаква да започне през 2027 г.
Тези проекти показват модел, при който възобновяемият водород се въвежда постепенно в съществуващи промишлени комплекси, където вече има установено потребление.
Беърд обаче поставя и въпроса за производствените разходи.
В интервю за S&P Global от април 2026 г. той посочва, че преминаването към почасово съответствие между използваната електроенергия и възобновяемото производство от 2030 г. може да намали натоварването на електролизьора и да увеличи разходите за производство на водород.
По неговата оценка за разглеждания проект увеличението може да достигне приблизително 2 евро за килограм.
Беърд подкрепя целенасочени промени в правилата, които да намалят ненужните разходи, без да създават нов продължителен период на регулаторна несигурност.
Позицията, която се откроява от публичните му изказвания, е, че водородните технологии трябва да доказват своята икономическа ефективност в реални промишлени условия, а не само чрез планирани производствени мощности.
thyssenkrupp nucera: европейските цели трябва да водят до инвестиционни решения
Ленарт Велтер от thyssenkrupp nucera разглежда развитието на водородния пазар от позицията на производител на промишлени електролизни технологии.
Непосредствено след Европейската седмица на водорода той публикува собствено обобщение на дискусиите в LinkedIn.
Основният му извод е, че европейските цели могат да се превърнат в действително търсене само при наличие на регулаторна рамка, която дава достатъчна сигурност на инвеститорите.
Според Велтер прилагането на RED III трябва да намери баланс между националната гъвкавост и необходимостта от хармонизиран европейски пазар. Прекомерните различия между държавите могат да доведат до допълнителна фрагментация и несигурност.
Той подчертава и необходимостта проектите да достигат до окончателно инвестиционно решение (FID) и да получават необходимите присъединявания към енергийната инфраструктура.
За Велтер бъдещата европейска енергийна система не трябва да се разглежда като противопоставяне между електроенергията и водорода. Напротив, електрическата и водородната инфраструктура трябва да се развиват съвместно, включително с пазарните механизми, които позволяват по-гъвкава работа на енергийната система.
Технологичната дейност на thyssenkrupp nucera показва защо тези въпроси са важни.
Компанията доставя оборудването за електролизьора на Holland Hydrogen 1, а през март 2026 г. подписа договор с испанската енергийна компания Moeve за доставка на алкални електролизьори с обща мощност 300 MW за проекта Onuba в Уелва, Испания.
Предвижда се инсталацията да има номинален капацитет за производство на около 45 000 тона възобновяем водород годишно. За проекта е взето окончателно инвестиционно решение, но предвидените производствени количества не представляват вече постигнат резултат.
Това е същественото разграничение, което производителите на оборудване правят: обявените цели и договорите за доставка на технологии са важни, но реалното развитие на пазара изисква проектите да бъдат построени и въведени в експлоатация.
ORLEN: строгите правила могат да увеличат разходите за водород
Гжегож Юзвяк, изпълнителен директор за биогоривата и водорода в ORLEN, представлява гледната точка на голяма енергийна компания, която едновременно използва водород в промишлеността и развива инфраструктура за транспортни приложения.
ORLEN вече реализира конкретни инвестиции. На 2 юни 2026 г. компанията откри седмата си обществено достъпна станция за зареждане с водород в Полша — в град Гдиня.
Съоръжението разполага с капацитет от 630 kg водород дневно и може да обслужва леки автомобили, автобуси и тежкотоварни превозни средства. Снабдяването се извършва от водородните производствени центрове на ORLEN във Влоцлавек и Тшебиня.
В допълнение компанията планира да достигне приблизително 0,9 GW обща електролизна мощност до 2035 г.
Развитието на инфраструктурата обаче не премахва въпросите за икономическата ефективност.
На конференцията ENERGY DAYS в Полша на 1 октомври 2026 г. Юзвяк публично коментира въздействието на европейските изисквания върху разходите за производство на водород.
Според представените от него изчисления изискванията за допълняемост на възобновяемата електроенергия и времева корелация могат да оскъпят водорода с приблизително 2 евро за килограм.
Това е оценка на ORLEN за въздействието на определени регулаторни критерии, а не общовалидна стойност за всички електролизни инсталации.
Юзвяк настоява за по-голяма гъвкавост на европейската политика, включително за отчитане на различни технологии за производство на нисковъглероден водород.
Тази позиция има особено значение за Полша, където голяма част от съществуващото промишлено производство на водород е свързано с изкопаеми горива.
Тук обаче има важно законодателно разграничение: нисковъглеродният водород не изпълнява автоматично критериите за RFNBO. Следователно признаването му в други европейски политики не означава, че може да замести възобновяемия водород при изпълнението на специфичните RFNBO цели по RED III.
ORLEN поставя въпроса как климатичните изисквания могат да останат амбициозни, без разходите за изпълнението им да отложат необходимите инвестиции.
Испания: научните организации и технологичните компании също са част от решението
Африка Кастро, заместник-председател на Испанската технологична платформа за водород (PTeH2), представя перспективата на научните изследвания, технологичните разработки и сътрудничеството между институции и предприятия.
Участието ѝ в панела е потвърдено и от Испанската водородна асоциация (AeH2) в публикация след събитието.
PTeH2 подпомага координацията на научноизследователската и иновационната дейност в испанския водороден сектор. Чрез своите работни групи платформата свързва университети, научноизследователски центрове, технологични предприятия и публични институции.
Кастро участва и в международното сътрудничество, включително като представител на испанската водородна технологична общност в инициативата Clean Hydrogen Mission на Mission Innovation.
Тя има и професионален опит в H2B2 Electrolysis Technologies, компания, специализирана в електролизни технологии.
Сред реализираните проекти на H2B2 е SoHyCal в Калифорния. Според Калифорнийската енергийна комисия компанията е проектирала, изградила и въвела в експлоатация съоръжение с предвиден капацитет до 1000 kg водород дневно. Този проект е резултат на H2B2, а не на технологичната платформа PTeH2.
От гледна точка на развитието на пазара испанският опит показва значението на връзката между технологичната готовност и реалните инвестиционни условия.
В публикацията си след Европейската седмица на водорода AeH2 посочва, че според анализа на преброяването на водородните проекти в Испания за 2026 г. регулаторните затруднения остават основна пречка, посочвана от разработчиците.
Асоциацията настоява за стабилна и предвидима регулаторна рамка, която да позволява на проектите да напредват към реализация. Това е позиция на AeH2 и не следва автоматично да се приписва като дословно лично изказване на Кастро.
Въпросът, който испанският опит поставя, е как научните разработки, индустриалното сътрудничество и регулаторните решения могат заедно да ускорят внедряването на водородни технологии.
Hydrogen Europe: без задължителни цели пазарът рискува да загуби предвидимост
Модераторът на панела Камила Вациега от Hydrogen Europe работи по европейската регулаторна рамка и пазарните условия за развитие на водородния сектор.
Още в рамките на конференцията HyValue Days през 2025 г. тя поставя въпроса дали действащото европейско законодателство е достатъчно, за да създаде разумно и устойчиво търсене на чист водород, както и каква е ролята на националното прилагане на европейските изисквания.
Тези въпроси остават в основата на дейността на Hydrogen Europe и през 2026 г.
На 24 септември организацията, заедно с Hydrogen Council и Renewable Hydrogen Coalition, координира съвместно писмо до Европейската комисия, подкрепено първоначално от 170 компании.
На 19 октомври Hydrogen Europe съобщи, че броят на подписалите е достигнал 270.
Основното искане на участващите организации е европейските законодатели да запазят обвързващите цели и задължения за RFNBO след 2030 г.
Според подкрепилите инициативата компании премахването на тези цели би отслабило предвидимостта на бъдещото търсене и би увеличило риска за предприятията, които вече са инвестирали в производство, инфраструктура и промишлени приложения.
В позицията се признава и необходимостта от подобряване на част от правилата, така че изпълнението им да стане по-практично.
Това обаче не е равнозначно на отказ от обвързващите цели.
В заключителното си съобщение след Европейската седмица на водорода Hydrogen Europe отново акцентира върху регулаторната сигурност, работещите производствени правила и стимулирането на търсенето като условия за разширяване на сектора.
Позицията на организацията е, че предвидимото търсене е необходимо условие за инвестиции, а промените в правилата не трябва да обезсилват вече създадените пазарни стимули.
Къде се срещат и къде се различават позициите?
Публичните позиции на участниците и представляваните от тях организации очертават няколко взаимносвързани проблема.
Shell поставя акцент върху промишленото приложение, реалната експлоатация и разходите за производство. thyssenkrupp nucera подчертава необходимостта законодателните цели да водят до окончателни инвестиционни решения и изграждане на инфраструктура.
ORLEN настоява за по-голяма гъвкавост на европейските производствени изисквания, докато испанските технологични и секторни организации обръщат внимание на регулаторните пречки и необходимостта от по-добра връзка между технологиите и пазара.
Hydrogen Europe защитава запазването на обвързващите цели като основа за инвестиционната сигурност.
Различията се проявяват най-ясно при въпроса доколко строгите критерии за производство на възобновяем водород трябва да бъдат променяни.
Допълняемостта и времевата корелация не са въведени само като административни изисквания. Тяхната цел е да гарантират, че увеличаването на производството на водород е свързано с наличието на възобновяема електроенергия, без да стимулира допълнително производство на електроенергия от изкопаеми горива.
В същото време ограниченията могат да намалят работните часове на електролизьорите и да увеличат себестойността на произведения водород.
Следователно предстоящите регулаторни решения трябва да намерят баланс между действителното намаляване на емисиите, производствените разходи и необходимостта от достатъчно стабилни условия за инвестиции.
Какво означава този дебат за България?
За България европейските дискусии около RED III имат пряко значение за бъдещото развитие на производството и използването на възобновяем водород.
Националното прилагане на директивата трябва да създаде яснота за задълженията на съответните участници, условията за признаване на RFNBO и механизмите за изпълнение на европейските цели.
Необходимо е също да бъде оценено реалното търсене — кои промишлени предприятия могат да използват възобновяем водород, в какви количества и при какви икономически условия.
Тези въпроси са свързани и с дейността на Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия (BGH2A), включително с инициативите за развитие на научноизследователски капацитет, анализ на потенциалното търсене и подобряване на условията за внедряване на водородни технологии.
Проекти като H2START, HySEE и PermittHy работят по различни части от тази задача — от научните изследвания и оценката на пазара до административния капацитет и разрешителните процедури.
От законодателните цели към работещ водороден пазар
Дискусията за RED III по време на European Hydrogen Week 2026 показва колко тясно са свързани европейските енергийни политики с практическите решения на бизнеса.
Законодателните изисквания могат да създадат пазарни стимули, но сами по себе си не гарантират, че новите електролизьори ще бъдат построени, че водородът ще бъде конкурентоспособен или че промишлените потребители ще сключат дългосрочни договори за доставка.
Реалните инвестиции на Shell и ORLEN, договорите за електролизни технологии на thyssenkrupp nucera и дейността на испанските технологични организации показват, че развитието вече не е ограничено до изследователски и демонстрационни проекти.
В същото време различните позиции относно производствените критерии, разходите и задължителните цели показват, че европейският водороден пазар продължава да търси икономически устойчив модел.
Основният въпрос вече не е само колко възобновяем водород Европа иска да произвежда, а при какви условия предприятията ще могат да го купуват, използват и произвеждат устойчиво в промишлен мащаб.
Именно от отговора на този въпрос ще зависи доколко RED III ще успее да превърне европейските амбиции в реално търсене на възобновяем водород.
Източници
- European Hydrogen Week 2026 — официална програма на панела за RED III, 27 октомври 2026 г.
- Европейски съюз — Директива (ЕС) 2023/2413, RED III
- Европейска комисия — критерии и цели за възобновяем водород
- Shell — интервю с Андрю Беърд, август 2026 г.
- Shell — официална информация за Holland Hydrogen 1 и REFHYNE 2
- S&P Global — интервю с Андрю Беърд за производствените разходи и европейските правила, 28 април 2026 г.
- Ленарт Велтер — публичен професионален профил и коментар след European Hydrogen Week 2026
- thyssenkrupp nucera — договор за 300 MW електролизни технологии за проекта Onuba, 18 март 2026 г.
- ORLEN — откриване на седмата водородна станция в Полша, 2 юни 2026 г.
- Полска информационна агенция PAP — изказвания на Гжегож Юзвяк по време на ENERGY DAYS, 1 октомври 2026 г.
- Испанска водородна асоциация — информация за участието на Африка Кастро в панела
- Испанска технологична платформа за водород — международно сътрудничество
- Калифорнийска енергийна комисия — окончателен доклад за проекта SoHyCal на H2B2
- HyValue Days 2025 — тема и резюме на експертната презентация на Камила Вациега
- Hydrogen Europe — 270 подписали съвместното писмо за запазване на целите за RFNBO, 19 октомври 2026 г.
- Hydrogen Europe — заключително съобщение от European Hydrogen Week, 29 октомври 2026 г.
