Велина Козарева, експерт „Политики и проекти“ към Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия (BGH2A), изнесе лекция на тема „Зелен водород: възможности и предизвикателства пред внедряването“ по време на Net-Zero Lab Decarbonization Academy, проведена в София на 6–7 февруари 2026 г.
Събитието, организирано в рамките на инициативата Net-Zero Lab („Превръщане на целите за климатична неутралност в реалност, основана на знанията“), събра изследователи, професионалисти от индустрията и политици, за да обсъдят практически подходи към декарбонизацията на ключови икономически сектори.
Защо декарбонизацията изисква повече от електрификация
В лекцията декарбонизацията беше представена като системен процес на намаляване и в крайна сметка елиминиране на емисиите на парникови газове, най-вече въглероден диоксид (CO₂), от икономическите дейности. Беше подчертано, че въпреки ключовата роля на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в енергийния преход, директната електрификация не е достатъчна за всички сектори. Енергоемките индустрии, далечният транспорт и приложенията за дългосрочно съхранение на енергия изискват допълващи технологии – и именно тук водородът, в частност възобновяемият („зелен“) водород, се очертава като важен инструмент за прехода.
Зелен водород: от концепция до индустриално приложение
Велина Козарева представи зеления (възобновяем) водород като водород, произвеждан чрез електролиза на вода с електроенергия от ВЕИ. Лекцията обхвана трите основни технологии за електролиза – алкална, PEM и твърдооксидна (SOEC) – и разгледа широк спектър от приложения: декарбонизация на рафинерии, производство на амоняк и торове, химическа промишленост, както и роли в енергетиката, свързани със съхранение и секторна интеграция (енергетика, транспорт и индустрия).
Специално внимание беше отделено на безопасността при работа с водород – наличните стандарти и нарастващата нужда от стабилни рамки за безопасност при разширяването на водородните приложения към нови пазари и крайни потребители.
Европейска регулаторна рамка и потенциал за България
Презентацията очерта европейската рамка в подкрепа на декарбонизацията и развитието на водорода, включително Европейската зелена сделка, Fit for 55, RED III и Европейския закон за климата, както и Пакета „Пазар на водород и декарбонизиран газ“. Акцент беше поставен върху транспонирането на RED III в България и потенциала, който това отключва: развитие на нови индустрии и вериги на стойност, привличане на инвестиции във ВЕИ и водородни технологии, създаване на висококвалифицирани работни места и декарбонизация на ключови индустриални сектори.
H2START: пример за добра практика
Инициативата H2START беше представена като стратегически пример за това как България и Югоизточна Европа могат да изграждат капацитет във водородните технологии. Финансиран по програма Horizon Europe (Споразумение за безвъзмездно финансиране 101136692), H2START подпомага създаването на Център за научни постижения във водородните технологии в Стара Загора чрез съчетание от съвременни лаборатории, обучителни програми и партньорства с индустрията.
Лекцията завърши с поглед към бъдещето: зеленият водород се очертава не само като инструмент за декарбонизация, но и като възможност за икономическо развитие, иновации и устойчиво бъдеще за България, включително чрез ново търсене на специалисти в инженерни, химични, ИТ и свързани области.
Проектът H2START е финансиран от Европейския съюз по програма Horizon Europe (Проект 101136692).
