Водородният завод във Финландия преминава през няколко отделни процедури: за химическа безопасност, оценка на въздействието върху околната среда, издаване на екологично и строително разрешение. От 1 януари 2026 г. законът дава предимство на водородните проекти и определя 12-месечен срок, но само за екологичното разрешение и разрешението по Закона за водите. Историята започва от завода в Харявалта и проследява кои срокове вече са записани в закона, за кого важат и къде все още има неясноти.

Харявалта: първият завод и първото връщане към разрешителна процедура

На 12 февруари 2025 г. компанията P2X Solutions започва търговската експлоатация на завода си в Харявалта. По данни на компанията производственият капацитет на завода е 20 мегавата (МВт), без да се уточнява дали това е входната електрическа мощност на електролизьорите. Началото на търговската експлоатация е първо по рода си в страната. От своя страна Агенцията за безопасност и химикали (Tukes) потвърждава, че това е първата голяма инсталация за зелен водород във Финландия, получила разрешение от агенцията.

„С началото на търговската експлоатация в Харявалта финландската водородна икономика прави скок от плановете към реалността“, заявява Херко Плит, главен изпълнителен директор на P2X Solutions.

По-малко от година по-късно заводът отново преминава през процедура пред същата агенция. На 8 януари 2026 г. Tukes публикува обявление за заявление на компанията за промяна на разрешението по Закона за химическата безопасност 390/2005. Промяната е свързана с изграждането на компресорна станция с три буферни резервоара и три места за свързване на водородни ремаркета. Мнения и възражения се приемат до 23 февруари 2026 г. В прегледаните публични източници не е открито решение по заявлението.

Случаят в Харявалта е показателен и по друга причина. Той показва, че за един водороден завод са необходими няколко разрешения, всяко от които се издава по различен закон и от различен орган. Промяна в съоръженията може да наложи проектът отново да премине през някоя от тези процедури. От 2026 г. Финландия ускорява част от тях, но не всички.

Какво всъщност представлява разрешителният режим за водород

Водородът е посочен изрично в отделни разпоредби на действащите финландски закони. Използваните източници не показват дали наред с тях съществува и отделен закон, посветен само на водородните инсталации. Във финландските нормативни актове разпоредбите се обозначават със знака § след числото, затова и по-долу са цитирани по този начин.

Всеки проект преминава най-малко през четири отделни процедури, които се различават по приложимия закон, компетентния орган и срока.

Към тях може да се добави и законът за разрешителните за инсталации за възобновяема енергия (1145/2020, изменен с 837/2025). Той не въвежда самостоятелна процедура, а се прилага към процедурите, уредени в съществуващите секторни закони. В нормативния акт обаче не е посочено изрично дали електролизьорът попада в неговия обхват.

Химическата безопасност: водородът е посочен изрично с конкретни прагове

Най-конкретните разпоредби за водорода са в наредбата за опасните химикали 685/2015. В таблицата към нея водородът е посочен на отделен ред с четири прага според количеството на площадката. При количество от 0,1 т операторът подава уведомление, от 2 т се изисква разрешение, от 5 т се изготвя документ за политиката за предотвратяване на аварии, а от 50 т – и доклад за безопасност. Количествата се отчитат за отделния обект, а не за цялата компания.

Праговете от 5 т и 50 т следват логиката на европейската директива Seveso III (2012/18/ЕС), макар че точното им съответствие изисква сверка с текста на директивата. Seveso е общото наименование на европейските правила за предотвратяване на големи промишлени аварии с опасни вещества, наречени на италианския град Севезо. Според количеството опасни вещества на площадката тези правила разделят обектите на такива с долен и горен праг.

Докладът за безопасност се подава в Tukes достатъчно рано преди началото на дейността. Агенцията издава и разрешението за мащабна обработка и съхранение на опасни химикали съгласно 23 § от закон 390/2005. Именно такова разрешение получава заводът в Харявалта.

Агенцията разполага и с информация за развитието на целия пазар. Според данни на организацията EK, цитирани от Tukes, във Финландия се планират около 70 проекта за зелен водород и производни горива, а Tukes е участвала в около 40 проекта. Към 25 ноември 2025 г., датата, към която се отнасят тези данни, агенцията разглежда четири заявления за разрешения за химическа безопасност, свързани с водород. Някои проекти са оттеглени по време на процедурата, без агенцията да посочва причините.

Пилотната инсталация на компанията Helen във Вуосаари също има разрешение от Tukes, но към ноември 2025 г. то все още не е влязло в сила. В източниците няма данни за по-новото му състояние.

ОВОС: кога е задължителна и колко може да продължи

Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) е процедура, при която инвеститорът описва възможните последици от проекта, обществеността представя становища, а компетентният орган издава мотивирано заключение. Финландският закон за ОВОС 252/2017 включва в списъка на проектите, за които оценката е задължителна, заводите за мащабно производство на опасни химикали. Законът обаче не посочва изрично производството на водород.

Ако се приложи прагът от наредба 685/2015, големият мащаб при водорода започва от 2 т на площадката. Това е тълкуване, изведено от два нормативни акта, а не изрична разпоредба. Необходимо е потвърждение от компетентния орган или от решение по ОВОС за водороден проект.

Колко продължава процедурата на практика, показва друг проект на P2X Solutions – заводът за водород и синтетично гориво в Йоенсуу. Обявлението за програмата за ОВОС е от 23 февруари 2023 г., докладът за ОВОС е от 16 октомври 2023 г., а мотивираното заключение на ELY центъра за Северна Карелия е издадено на 15 януари 2024 г.

От обявлението до заключението изминават 326 дни. При средно 30,44 дни на месец това са около 10,7 месеца. Самото заключение е издадено 60 дни след крайния срок за становища по доклада – 16 ноември 2023 г. Важно е да се уточни, че това е само етапът на ОВОС, проведен през 2023 и 2024 г. с регионалния ELY център като компетентен орган. Екологичното разрешение и разрешението за химическа безопасност се издават отделно.

Екологичното разрешение: предимство до края на 2030 г.

Именно тук финландският законодател въвежда най-съществената промяна. От 1 януари 2026 г. закон 823/2025 задължава Агенцията за разрешения и надзор (Lupa- ja valvontavirasto, LVV) да разглежда с предимство заявленията за производство и използване на водород. До края на 2030 г. тези заявления имат предимство пред всички останали висящи заявления. Това се отнася до екологичното разрешение, разрешението по Закона за водите и разрешенията, които се разглеждат съвместно с тях.

Единственото изключение е водородът, произведен от изкопаеми горива. Законът не препраща към категориите от правото на ЕС, като възобновяемото гориво от небиологичен произход (RFNBO) или нисковъглеродния водород. Той не изброява отделни категории, а изключва единствено водорода от изкопаеми горива. Заявителят трябва да докаже правото си на предимство, включително спазването на принципа за ненанасяне на значителна вреда (DNSH).

Срокът е определен в 7 §, алинея 4: по заявлението с предимство трябва да бъде взето решение в рамките на 12 месеца. Този срок обаче започва да тече от публикуването на обявлението за заявлението, а не от подаването му. Следователно времето, през което инвеститорът допълва документите преди обявлението, не се включва в срока. Законът не предвижда санкция при просрочване, а 7 § се прилага до 31 декември 2030 г.

За сравнение, според изследване на Финландския институт за околната среда (SYKE), цитирано от Министерството на околната среда, около 2/3 от екологичните разрешения на регионалните агенции AVI през 2018–2020 г. са издадени за по-малко от година. Обичайното време за разглеждане е 9–9,9 месеца. Тези данни не се отнасят конкретно до водородни проекти и са от периода преди създаването на LVV, затова не могат да се сравняват пряко с новия 12-месечен срок.

Предимството има и ясно определени граници. То не обхваща разрешението на Tukes за химическа безопасност, нито строителното разрешение, издавано от общината. Ускореното разглеждане важи за държавните екологични разрешения, а не за целия проект.

Обслужване на едно гише и координация: какво се промени от 2026 г.

От началото на 2026 г. LVV изпълнява централизирано държавните функции по издаване на разрешения, надзор и предоставяне на насоки в областта на околната среда. Агенцията преминава към обслужване на едно гише, а електронната услуга Luvat ja valvonta е входната точка за въпросите, свързани с околната среда. Министерството на околната среда обаче признава, че наборът от услуги все още не е пълен, а развитието на електронното гише продължава до 31 декември 2026 г.

Закон 823/2025 предвижда и възможност за координирано разглеждане на заявленията. По искане или със съгласието на заявителя процедурите за екологично разрешение и за разрешението на Tukes по 23 § от закон 390/2005 могат да протичат съвместно. LVV координира процеса, заявленията се подават по електронен път през единна точка за контакт, а двете агенции издават решенията си едновременно.

Координацията е доброволна и не обхваща строителното разрешение на общината. Разпределението на правомощията между държавата и общините също остава непроменено: общинските разрешения продължават да се издават от общината. На практика обслужването на едно гише се отнася до държавните екологични процедури, а не до целия проект.

Общината: срок за строителното разрешение и намаление на таксата

Строителното разрешение остава последната самостоятелна процедура. Според Асоциацията на финландските общини и региони (Kuntaliitto) от 1 януари 2026 г. законът за строителството (68 a §, изменен със закон 897/2024) определя тримесечен срок за вземане на решение. При изключително или особено сложни проекти, както и при разрешение за разполагане на проект от чистия преход, срокът е шест месеца.

Новото е предвидената санкция. Ако забавянето не се дължи на заявителя, общината по своя инициатива възстановява 20% от таксата за всеки месец закъснение. Това е единственият от разгледаните срокове, при който е предвидена финансова последица за органа.

Тук обаче има съществени ограничения. Самата асоциация посочва, че разпоредбата е неясна в много отношения и подлежи на тълкуване. Тя уточнява също, че писмото отразява разбирането към момента на изготвянето му, а съдебната практика тепърва ще внесе яснота в тълкуванията. Не е изяснено и дали ОВОС спира срока, като конкретният срок за водородна инсталация зависи от класа ѝ на сложност.

Законът за разрешителните за ВЕИ: срокове, които може да не важат за електролизьора

Най-амбициозните срокове във финландското законодателство са предвидени в закона за разрешителните за инсталации за възобновяема енергия (ВЕИ) 1145/2020, изменен през 2025 г. Той се прилага за инсталациите, разположените до тях хранилища и връзките им с мрежите. Проблемът е, че определението за възобновяема енергия в 3 § не споменава водорода, а законът не посочва изрично дали електролизьорът попада в неговия обхват.

Ако попада, сроковете са строги. От 18 август 2025 г. всички изброени процедури за ВЕИ инсталация на сушата извън ускорените зони трябва да приключат в общ срок до 2 години, с възможност за удължаване с най-много 3 месеца. За инсталациите в морето срокът е 3 години, с възможност за удължаване до 6 месеца. За инсталации под 150 киловата (кВт) и за модернизация на сушата срокът е 1 година. Процедурите, които вече са били висящи преди 18 август 2025 г., остават под действието на старите правила. Органът трябва да обяви заявлението за пълно в срок до 45 дни, освен ако своевременно не поиска допълнителни документи.

Законът въвежда и ускорени зони – райони, предварително определени за ВЕИ проекти, в които процедурите са по-кратки. В тези зони общият срок за инсталации на сушата е 1 година, с възможност за удължаване до 6 месеца. За инсталации в морето срокът е 2 години, а за такива под 150 кВт на сушата – 6 месеца. По-краткият срок се прилага само ако проектът спазва мерките за смекчаване, предвидени в решението за определяне на зоната. Заявлението трябва да бъде обявено за пълно в срок до 30 дни.

От 1 януари 2026 г. LVV определя зоните по предложение на общините. В тях пълната ОВОС се заменя с предварителна проверка (скрининг), по която LVV взема решение до 45 дни след получаването на достатъчно информация. Освобождаването от пълна ОВОС обаче е ограничено до видовете проекти, посочени в определени точки на Приложение II към Директива 2011/92/ЕС, а производството на водород не е споменато.

На практика ускорените зони все още не се прилагат за водорода. Според LVV първият кръг за определяне на зони, започнал в края на януари 2026 г., обхваща само слънчевата енергия и разположените до инсталациите хранилища. В прегледаните източници не е открито решение за зони, определени след февруари 2026 г. LVV допълва, че законът не предвижда отделни санкции за органите, които не спазят срока.

Къде се забавят процедурите и какви поуки може да извлече България

Причините за забавянето на разрешителните процедури във Финландия са описани сравнително подробно. Според изследването на SYKE, цитирано от министерството, най-често забавянията се дължат на непълни или противоречиви данни в заявленията и на искания за допълнително време за представяне на документи. Следват промените в проектите по време на процедурите, които често налагат публикуването на ново обявление. Най-продължителни са забавянията, когато необходимостта от ОВОС или оценка по Натура не е изяснена предварително. При агенциите AVI основният проблем е недостигът на персонал. Тези данни се отнасят до всички екологични разрешения за периода 2018–2020 г., а не само до водородните проекти.

Част от забавянията обаче не се дължат на административните органи. „Засега рентабилността на производството на зелен водород се крепи на субсидии. Липсата на финансиране също забавя напредъка на проектите“, пише Ана Пякьонен, представена като главен инспектор в Tukes в публикация в блога на агенцията от ноември 2025 г. Tukes съобщава и за проекти, оттеглени по време на процедурата за химическа безопасност, без да посочва причините.

Няколко въпроса остават без отговор. Не е ясно дали електролизьорът попада в обхвата на сроковете по закона за разрешителните за ВЕИ. Прагът за ОВОС при водорода е изведен чрез тълкуване, а не от изрична разпоредба. Дали новият 12-месечен срок за екологичното разрешение се спазва, ще покажат първите години на прилагането му, тъй като законът не предвижда санкция.

Финландският модел предлага важна поука за всяка държава, която разработва правила за водорода, включително България. Законовият срок е полезен само ако е ясно от кой момент започва да тече и за кои процедури се прилага. Предимството при издаването на едно разрешение не ускорява проект, за който са необходими още три. А изричното посочване на водорода с конкретни прагове, както в наредба 685/2015, премахва поне един от спорните въпроси още преди подаването на заявлението.

Разработването на насоки и провеждането на обучения за служителите, които разглеждат заявления за водородни проекти и издават разрешения за строеж и експлоатация, са целта на европейския проект PermittHy, в който участва и Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия (BGH2A).

Финландия е един от примерите, при които законът вече определя конкретни срокове, а практиката тепърва ще покаже дали те действат.

Източници

1. Laki 837/2025 (изменя закон 1145/2020 за разрешителните за ВЕИ инсталации), Suomen säädöskokoelma, 2025-07-14, използван за обхвата на закона, общите срокове, сроковете в ускорените зони, срока за пълнота и правилата за зоните, https://www.finlex.fi/fi/lainsaadanto/saadoskokoelma/2025/837
2. Lupa- ja valvontavirasto, „Uusiutuvan energian nopean kehittämisen alueet“, 2026-02-10 (най-новата новина на страницата), използван за първия кръг на ускорените зони и липсата на санкции за органите, https://lvv.fi/ymparisto/uusiutuvan-energian-nopean-kehittamisen-alueet
3. Valtioneuvoston asetus 685/2015, консолидиран текст към 2025-12-11, използван за праговете за водорода и доклада за безопасност, https://www.finlex.fi/fi/lainsaadanto/2015/685
4. Laki ympäristövaikutusten arviointimenettelystä 252/2017, консолидиран текст към 2026-09-04, използван за задължителния списък за ОВОС, https://www.finlex.fi/fi/lainsaadanto/2017/252
5. Laki eräiden ympäristöasioiden käsittelystä Lupa- ja valvontavirastossa 823/2025, 2025, използван за предимството на водородните проекти, 12-месечния срок и координираното разглеждане, https://www.finlex.fi/fi/lainsaadanto/2025/823
6. Ympäristöministeriö, „Yhden luukun palvelut ja sujuvat lupamenettelyt“, без дата на страницата, използван за едното гише, данните на SYKE за сроковете и причините за забавяне, https://ym.fi/yksiluukku
7. ELY-keskus Pohjois-Karjala, проектна страница за ОВОС „Vihreän vedyn ja synteettisen polttoaineen tuotantolaitos, Joensuu“, 2024-01-15, използван за датите на ОВОС в Йоенсуу, https://www.ymparisto.fi/fi/osallistu-ja-vaikuta/ymparistovaikutusten-arviointi/vihrean-vedyn-ja-synteettisen-polttoaineen-tuotantolaitos-joensuu
8. Kuntaliitto, Yleiskirje 7/2025 „Rakentamislupahakemuksen käsittelymääräaika (RakL 68 a §)“, 2025, използван за срока за строително разрешение и намалението на таксата, https://www.kuntaliitto.fi/yleiskirjeet/2025/rakentamislupahakemuksen-kasittelymaaraaika-rakl-68-ss
9. P2X Solutions, прессъобщение за търговската експлоатация в Харявалта, 2025-02-12, използван за старта, мощността и цитата на Херко Плит (данни на заинтересована страна), https://p2x.fi/en/p2x-solutions-launches-commercial-operation-of-green-hydrogen-at-its-harjavalta-plant-as-the-first-one-in-finland/
10. P2X Solutions, страница на екипа, проверена 2026-10-21, използван за длъжността на Херко Плит (данни на заинтересована страна), https://p2x.fi/en/team/
11. Tukes, блог „Vetyhankkeet lisääntyvät – turvallisuus varmistetaan lupamenettelyillä ja valvonnalla“, Anna Pääkkönen, 2025-11-25, използван за разрешението на Харявалта и Вуосаари, броя на проектите и разрешенията и цитата на Ана Пякьонен, https://tukes.fi/-/blogi-vetyhankkeet-lisaantyvat-turvallisuus-varmistetaan-lupamenettelyilla-ja-valvonnalla
12. Tukes, „Kuulutus hakemuksesta“, Tukes 14227/03.01/2025, 2026-01-08, използван за заявлението за промяна на разрешението в Харявалта, https://tukes.fi/documents/5470659/253973811/Kuulutus_P2X_Solutions_Oy_080126.pdf/be44493f-b534-1b3d-0724-7ada63141234?t=1767863547412&version=1.0
13. CORDIS, проект PermittHy „Training Permitting Staff in Hydrogen Techologies“ (101251722), обновено 2026-07-14, използван за целта на проекта и участието на BGH2A, https://cordis.europa.eu/project/id/101251722