Водородната долина на Люксембург: специален режим за мрежите, общи процедури за електролизьора

Водородната долина на Люксембург: специален режим за мрежите, общи процедури за електролизьора

Законът за водородните мрежи в Люксембург въвежда отделен разрешителен режим и тримесечен срок за избор на оператор. Електролизьорът на водородната долина LuxHyVal обаче е съоръжение за производство, а не преносна мрежа, и не се споменава в закона. Към октомври 2026 г. обещаното приоритетно разглеждане на разрешенията за такива инсталации все още е предмет на законопроект. Къде свършва действието на специалния закон и откъде започват общите разрешителни процедури?

В промишлената зона Z.A.E. Robert Steichen в Башараж енергийната компания Enovos планира да изгради електролизьор с мощност 5 МВт върху площ от около 5000 кв. м. Това съобщава L’essentiel, позовавайки се на информация от компанията. През юни 2026 г. Enovos обяви окончателно инвестиционно решение (final investment decision, FID). Според графика на компанията строителството трябва да започне през четвъртото тримесечие на 2026 г., а съоръжението да бъде въведено в експлоатация през 2027 г. Размерът на инвестицията е обявен за поверителен.

„Това е важна стъпка към реализацията на нашата пилотна инсталация за зелен водород, предназначена да подпомага мобилността без въглерод и устойчивите индустриални нужди“, казва Anouk Hilger, ръководител на направлението за възобновяема енергия в Enovos Luxembourg, цитирана от L’essentiel. Към октомври 2026 г. публичните източници не потвърждават, че строителството е започнало.

Площадката е малка, но повдига по-голям въпрос: през какви административни процедури трябва да премине една водородна инсталация в Люксембург? Законът, приет от Камарата на депутатите на 20 март 2025 г., въвежда специален режим за водородните преносни мрежи. Електролизьорът в Башараж обаче е съоръжение за производство, а електролизьорите не се споменават в текста на закона.

Какво представлява LuxHyVal: финансиране и производствени цели

Проектът LuxHyVal се изпълнява по програма „Хоризонт Европа“ от 1 ноември 2023 г. до 31 януари 2029 г., с координатор Университета на Люксембург. Според актуалните данни в CORDIS общият му бюджет е 39,1 млн. евро, от които 8 млн. евро са финансиране от ЕС. Сумата обхваща дейностите на целия консорциум, а не само изграждането на електролизьора.

Официалните източници посочват различни производствени цели: 500 тона водород годишно според CORDIS и 650 тона според Clean Hydrogen Partnership. За конкретната инсталация в Башараж операторът Enovos посочва мощност от 5 МВт и капацитет за производство на над 330 тона годишно. Това са планирани количества, а не реално отчетено производство.

Отделно, през май 2025 г. Люксембург избира два проекта за национално подпомагане: LuxHyVal Green Hydrogen Production (5 МВт) и ECHO-WAVE (2,5 МВт). За тях е обявена обща държавна помощ от 47 млн. евро и очаквано съвкупно производство от около 500 тона водород годишно. Не е уточнено каква част от помощта е предназначена за LuxHyVal.

Според условията на националната програма инсталациите трябва да заработят в срок от три години. Това е условие за финансирането, а не максимален срок за издаване на разрешителни.

Законът за водородните мрежи: разрешение от министъра и срокове в месеци

Законът за водородните мрежи е разгледан в Камарата на депутатите като законопроект 8298 и е приет на 20 март 2025 г. Според член 2(1) от текста, включен в доклада на парламентарната комисия, развитието, планирането, изграждането и управлението на водородна мрежа изискват предварително разрешение от министъра на енергетиката. Цитираните разпоредби са от доклада на комисията, а не от обнародвания текст в Mémorial A, поради което номерацията на членовете може да се различава.

Законът определя и конкретен срок. Според член 4(3) министърът трябва да се произнесе по кандидатурата за оператор в рамките на 3 месеца, след като изслуша становището на регулатора ILR. Ако регулаторът не представи становище в срок от 1 месец, министърът може да продължи процедурата без него.

Срокът е определен в месеци, а не в дни, и започва да тече от подаването на кандидатурата, а не от момента, в който документацията е пълна. Важно е и друго ограничение: правилото се отнася до избора на оператор на мрежа, а не до отделен тръбопровод, електролизьор или станция.

Най-същественото облекчение е предвидено в член 22(2). Според него водородните съоръжения (ouvrages d’hydrogène) могат да бъдат изграждани, изменяни и експлоатирани без други разрешения освен предвидените в законодателството за класифицираните заведения (établissements classés), разрешенията, свързани с пътищата, и опазването на природата. Съгласно член 22(1) съоръженията, обхванати от разрешение за пренос, се считат за допустима инфраструктура в урбанизираните зони, като законът допуска изграждането им и в зелените зони.

Този облекчен режим обаче е създаден за водородните мрежи. Законът урежда преносните мрежи, а електролизьорите не се споменават изрично в него. Изводът, че производството остава извън обхвата му, е въпрос на тълкуване. Понятието „водородно съоръжение“ обхваща всяка тръба или инсталация и свързаното с тях оборудване, необходими за експлоатацията, управлението, дистанционното управление и дистанционния надзор. В текста обаче няма ясно изразена разпоредба, която изрично да изключва производството от обхвата на закона. Не е уточнено и дали оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) и правилата Seveso попадат в понятието „класифицирани заведения“.

Електролизьорът: общите процедури и единният орган, който не се отнася до него

В публичните източници няма данни за отделен разрешителен режим за електролизьори в действащото законодателство на Люксембург. По всичко личи, че за инсталацията в Башараж се прилагат общите процедури. Освен описаната по-долу проверка за ОВОС обаче не е публично известно кои точно процедури са приложими.

Според портала Guichet.lu компетентният орган за ОВОС е министърът на околната среда. Публичният регистър показва как е протекла предварителната проверка за проект в същата зона. На 19 март 2026 г. министерството решава, че за инсталация за производство, съхранение и обработка на зелен водород чрез електролиза в зоната Robert Steichen в Башараж не е необходим доклад за оценка на въздействието върху околната среда. Проектът попада в приложение IV (категория 92) на великогерцогския регламент, определящ списъците на проектите. Решението е мотивирано с малкия мащаб на проекта, използването на модулни контейнери без сгради и разположението му в стопанска зона.

Това решение не предрешава издаването на последващи разрешения, например по законодателството за водите, за опазването на природата и за класифицираните заведения. В документа не са посочени Enovos или LuxHyVal. Връзката с електролизьора на водородната долина се основава на съвпадението между местоположението и вида на проекта. Същият извод е направен и на 4 юни 2025 г., преди преместването на площадката с около 690 метра.

В Люксембург действа и единен орган за координация на разрешителните процедури — CFUE. Той обаче работи по Регламент (ЕС) 2024/1735, известен като Акт за промишленост с нулеви нетни емисии (Net-Zero Industry Act, NZIA), и обслужва производството на технологии с нулеви нетни емисии, включително водородни технологии. Според Guichet.lu задължителните срокове са 12 месеца за заводи с годишен капацитет под 1 ГВт и 18 месеца за заводи над този капацитет. За стратегическите проекти сроковете са съответно 9 и 12 месеца. Те започват да текат от момента, в който всяко заявление е с пълна документация.

На практика това означава, че за завод, който произвежда такава технология, NZIA определя задължителен срок, но за площадката, на която технологията ще се използва, такъв срок по NZIA няма. Публичните източници не дават информация колко време отнема издаването на разрешенията в Башараж. Не е открит и документ за строително разрешение.

Обещаното приоритетно разглеждане: законопроекти, които все още не са приети

На 21 юли 2023 г. в Камарата на депутатите е внесен законопроект 8284. Той предвижда заявленията за технологии за възобновяем водород, включително електролизьори, да се разглеждат приоритетно съгласно законодателството за класифицираните заведения, водите, опазването на природата и ОВОС. Предвижда се и междуведомствен комитет, който да координира конкретните проекти.

Приоритетното разглеждане обаче не означава въвеждане на нов срок. Законопроектът не определя допълнителни срокове в дни или месеци, а в мотивите към внесения през 2023 г. текст се твърди, че националните срокове вече са по-кратки от предвидените в Регламент (ЕС) 2022/2577. Към октомври 2026 г. на страницата на Камарата законопроектът е със статус „в комисия“, като последната актуализация е от 25 юни 2024 г. Последният публикуван документ по него е становището на Държавния съвет от същата дата. Не е открита информация за гласуване или обнародване.

През юни 2026 г. министърът на околната среда Serge Wilmes представя предложения за изменения в закона за защита на природата, съобщава RTL Today. Те предвиждат решенията по заявленията да се вземат в срок до 6 месеца: 3 месеца за проверка на пълнотата на документацията и още 3 месеца за самото решение. При непълна документация процедурата може да продължи до 15 месеца, с възможност за удължаване с още до 6 месеца. Предложенията обхващат проекти за възобновяема енергия в зелените зони и строителство на жилища в урбанизирани зони. Зоните Natura 2000 са изключени от обхвата им. Водородните инсталации не са споменати.

Европейската рамка: сроковете по RED III и пакета за газа и водорода

Като държава членка на ЕС Люксембург трябва да транспонира в националното си законодателство две директиви, които определят максимални срокове за разрешителните процедури.

Първата е преработената директива за възобновяемата енергия (RED III, Директива (ЕС) 2023/2413). С нея в Директива 2018/2001 се добавя нов член 16a, според който разрешителната процедура в зоните за ускорено внедряване на ВЕИ не трябва да надвишава 12 месеца. Извън тези зони максималният срок е 2 години, а за офшорните проекти — три години. И в двата случая се допуска удължаване с до шест месеца при извънредни обстоятелства. Тези срокове не включват времето за строителство и съдебно обжалване.

Процедурата по член 16 обхваща централите за възобновяема енергия, термопомпите и съхранението на енергия на същата площадка. Думата „електролизьор“ обаче не се среща в Директива 2023/2413, а членовете от 16 до 16f не посочват изрично производството на водород, за разлика от разгледаната по-долу директива за газа и водорода.

За част от разпоредбите относно разрешителните процедури, включително членове 16, 16b и 16f, срокът за транспониране изтича още на 1 юли 2024 г. Общият срок е 21 май 2025 г. и се отнася до останалата част от директивата. Според текста на член 5 член 16a не е включен в списъка на разпоредбите с по-кратък срок, поради което за него важи общият срок. Комисията обаче не потвърждава това изрично.

Според Европейската комисия през септември 2024 г. са изпратени официални уведомителни писма до 26 държави членки за непълно транспониране на директивата, а през юли 2025 г. — до още толкова държави за разпоредбите, обхванати от втория срок. В съобщенията на Комисията държавите не са посочени поименно. Изданието Paperjam съобщава, че Люксембург е сред 26-те държави, но същата публикация съдържа грешки в няколко от сроковете. Поради това информацията за включването на Люксембург остава основана на вторичен източник. Не е открит обнародван люксембургски акт за транспониране на RED III.

Втората е Директива (ЕС) 2024/1788 от пакета за газа и водорода. Член 8 от нея урежда разрешителните процедури за изграждане и експлоатация на съоръжения за производство на водород и на водородна системна инфраструктура. Продължителността на процедурите не трябва да надвишава две години, като при извънредни обстоятелства се допуска удължаване с до една година. Срокът за транспониране на член 8 изтече на 5 август 2026 г., но от публичните източници не става ясно дали Люксембург го е спазил.

На 10 декември 2025 г. с документа COM(2025) 1007 Европейската комисия предложи изменения на член 8, включително мълчаливо одобрение, осигуряване на достатъчно ресурси за компетентните органи и създаване на цифрова платформа за процедурите. На 26 юни 2026 г., по време на заседание на Съвета по енергетика, държавите членки постигнаха общ подход — позиция на Съвета за преговорите с Европейския парламент. Според бележка на Съвета от 23 юни се е очаквало Парламентът да приеме позицията си през юли 2026 г. Не е установен по-нов етап от процедурата. Следователно става въпрос за законодателно предложение, а не за действащо право.

Какво остава неясно

Първата неяснота е правна. Въпросът не е дали законодателството на ЕС изобщо урежда производството на водород. Член 8 от Директива 2024/1788 предвижда разрешителни процедури за съоръжения за производство на водород с максимална продължителност от две години и възможност за удължаване с до една година. Член 8(15) обаче посочва, че когато дадено разрешение попада в обхвата на членове 15 и 15b до 17 от Директива 2018/2001 (RED), се прилагат само техните разпоредби.

Следователно остава въпросът кой разрешителен режим и кой срок са приложими за конкретния електролизьор. Никъде не е уточнено дали той се счита за „централа за възобновяема енергия“ по RED III, а официално указание на Комисията не е открито. Поради това не е ясно кой от европейските максимални срокове се отнася до площадката в Башараж.

Втората неяснота е фактическа. Публичните източници не показват кои разрешения за инсталацията вече са издадени и колко време е отнело издаването им. Единствената известна процедура е предварителната проверка за ОВОС от март 2026 г. Тя не представлява разрешение, а документът, по който е извършена, не посочва името на оператора.

Третата неяснота е свързана със статуса на нормативните актове. Законът от 2025 г. е цитиран по текста от доклада на парламентарната комисия, а не по обнародваната версия. Според досието на Камарата след доклада няма по-нов текст. Законът е гласуван на 20 март 2025 г., а на 25 март Държавният съвет се съгласява с освобождаването от второ гласуване. Обнародваният текст обаче не е прегледан. Към октомври 2026 г. законопроект 8284 и измененията в закона за защита на природата остават предложения, за които няма потвърждение, че са приети.

Изводът: бързината зависи от най-бавната разрешителна процедура

Примерът на Люксембург показва какво може да постигне един специален закон: ясно определен компетентен орган, конкретен срок в месеци и по-малко необходими разрешения за водородните мрежи.

Същевременно той показва и ограниченията на подобен подход. По всичко личи, че електролизьорът — основното производствено съоръжение на водородната долина — трябва да премине през общите екологични процедури, докато предложението за приоритетно разглеждане на водородните проекти все още очаква гласуване.

„Много се радвам на обявлението на Enovos за окончателното инвестиционно решение, което позволява на проекта да премине във фаза на изпълнение“, заяви при обявяването на FID Bradley Ladewig, който заема позицията Paul Wurth Chair в Университета на Люксембург и е координатор на LuxHyVal, според съобщението на университета. Следващите стъпки, които могат да бъдат проследени и проверени, са началото на строителството и развитието на законопроектите за приоритетно разглеждане.

Примерът с LuxHyVal показва, че дори когато за част от водородната инфраструктура има специален закон, процедурите за разрешаване на съоръженията за производство на водород могат да останат неясни. Именно подобни регулаторни различия и практически затруднения са във фокуса на PermittHy — европейски проект, финансиран по програма „Хоризонт Европа“. Проектът анализира разрешителните процедури в различните европейски държави, събира добри практики и разработва специализирани обучения за служителите в администрацията и останалите експерти, участващи в оценяването и одобряването на водородни проекти. Сред партньорите е Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия (BGH2A), която ръководи работния пакет за провеждане на обученията. Целта е специалистите да разполагат с необходимите знания и практически инструменти, за да прилагат правилно регулаторните изисквания и да оценяват безопасността на водородните инсталации.

Източници

  1. Chambre des Députés (Люксембург), законопроект 8298, доклад на комисията по икономика и енергетика, 2025-02-27; използван за закона за водородните мрежи (чл. 1, 2, 4 и 22).
    https://wdocs-pub.chd.lu/docs/Dossiers_parlementaires/8298/20250514_RapportCommission.pdf
    Гласуване в Камарата на 20 март 2025 г.:
    https://gouvernement.lu/fr/gouvernement/delles-lex/actualites.gouvernement2024+fr+actualites+toutes_actualites+communiques+2025+03-mars+20-delles-transport-hydrogene.html
  2. Guichet.lu, „Environmental Impact Assessment (EIA)“, 2025-12-01; използван за компетентния орган, общественото обсъждане и мотивираното заключение по ОВОС.
    https://guichet.public.lu/en/entreprises/urbanisme-environnement/incidences-environnementales/evaluation-environnementale/incidences-environnement-eie.html
  3. Guichet.lu, „Net-zero technology manufacturing“, 2024-12-20; използван за CFUE и сроковете по NZIA.
    https://guichet.public.lu/en/entreprises/urbanisme-environnement/produits-zero-net/fabrication-produits-zero-net.html
  4. Chambre des Députés, законопроект 8284, пълен комплект документи, 2025-10-17, и страница на законопроекта, видяна 2026-10-21; използвани за приоритетното разглеждане и статуса на законопроекта.
    https://wdocs-pub.chd.lu/docs/compilation/docpa/pdf/8284_Dossier_Complet.pdf
    https://www.chd.lu/fr/dossier/8284
  5. CORDIS, проект LuxHyVal 101111984, обновен 2026-10-08; използван за датите, бюджета, целта и консорциума.
    https://cordis.europa.eu/project/id/101111984
  6. Ministère de l’Économie (Люксембург), резултати от конкурса за възобновяем водород, 2025-05-26; използван за избора на проектите, държавната помощ, условията и цитата на Lex Delles.
    https://meco.gouvernement.lu/fr/actualites.gouvernement2024+fr+actualites+toutes_actualites+communiques+2025+05-mai+27-appel-projets.html
  7. Université du Luxembourg (FSTM), съобщение за FID, 2026-06-08 (данни на заинтересована страна); използвано за FID, графика, автобусите и цитата на Bradley Ladewig.
    https://www.uni.lu/fstm-fr/news/la-vallee-de-l-hydrogene-luxembourgeoise-un-projet-cle-de-la-transition-verte-entrera-en-phase-de-construction-fin-2026/
    Английска версия:
    https://www.uni.lu/fstm-en/news/the-luxembourg-hydrogen-valley-essential-to-the-green-transition-to-start-construction-in-late-2026/
  8. L’essentiel, „Au Luxembourg, Enovos va fabriquer de l’hydrogène vert dès l’année prochaine“, 2026-06-09; използван за мястото, площта, графика и цитата на Anouk Hilger.
    https://www.lessentiel.lu/fr/story/au-luxembourg-enovos-va-fabriquer-de-l-hydrogene-vert-des-l-annee-prochaine-103579285
  9. LuxHyVal, „A new milestone for green hydrogen in Luxembourg“, без дата (данни на заинтересована страна); използван като потвърждение на графика.
    https://luxhyval.eu/news/a-new-milestone-for-green-hydrogen-in-luxembourg/
  10. RTL Today, „‘Silence is consent’ rule: Nature law amendment sets hard six-month limit for permit decisions“, 2026-06-13; използван за измененията в закона за природата и техния обхват.
    https://today.rtl.lu/news/luxembourg/silence-is-consent-rule-sets-six-month-deadline-for-environmental-permits-584503558
  11. Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III), ОВ L, 2023-10-31, CELEX:32023L2413; използвана за членове 16, 16a, 16b и 5.
    https://publications.europa.eu/resource/celex/32023L2413
  12. Директива (ЕС) 2024/1788, ОВ L, 2024-07-15, CELEX:32024L1788; използвана за член 8 и член 94.
    https://publications.europa.eu/resource/celex/32024L1788
  13. Европейска комисия, ГД „Енергетика“, „October infringements package: key decisions on energy“, 2026-10-01; използван за писмата до 26 държави членки през юли 2025 г.
    https://energy.ec.europa.eu/news/october-infringements-package-key-decisions-energy-2026-10-01_en
  14. Европейска комисия, ГД „Енергетика“, „July infringement package: key decisions on energy“, 2025-07-17; използван за писмата от септември 2024 г.
    https://energy.ec.europa.eu/news/july-infringement-package-key-decisions-energy-2025-07-17_en
  15. Европейска комисия, COM(2025) 1007 final, 2025-12-10, CELEX:52025PC1007; използван за предложението за изменение на член 8 от Директива 2024/1788.
    https://publications.europa.eu/resource/cellar/f285e288-d69f-11f0-8da2-01aa75ed71a1.0006.02/DOC_1
  16. CORDIS, проект PermittHy 101251722, обновен 2026-07-14; използван за целта, датите и участието на BGH2A.
    https://cordis.europa.eu/project/id/101251722
  17. Clean Hydrogen Partnership, страница на PermittHy, достъпна 2026-10-21; използвана като потвърждение на датите.
    https://www.clean-hydrogen.europa.eu/projects-dashboard/projects-repository/permitthy_en
  18. Paperjam, статия за процедурите на Комисията срещу Люксембург по RED III, без установена дата (вторичен източник с грешки в някои срокове); използвана за посочването на Люксембург сред 26-те държави с уведомителни писма.
    https://paperjam.lu/article/energies-renouvelables-la-commission-epingle-le-luxembourg
  19. Съвет на ЕС, бележка ST 10740/26, 2026-06-23; използвана за очакването за позицията на Парламента през юли 2026 г.
    https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10740-2026-INIT/en/pdf
  20. Съвет на ЕС, „Outcome of proceedings“ ST 11218/26, 2026-06-26; използван за общия подход на Съвета по енергетика от 26 юни 2026 г.
    https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11218-2026-INIT/en/pdf
  21. Chambre des Députés, законопроект 8298, пълен комплект документи (опис с гласуването на 20 март 2025 г. и становището на Държавния съвет от 25 март 2025 г.), видян 2026-10-24; използван за хода на гласуването.
    https://wdocs-pub.chd.lu/docs/compilation/docpa/pdf/8298_Dossier_Complet.pdf
  22. Министерство на околната среда, климата и биологичното разнообразие (Люксембург), решение D3-26-0020 за предварителна проверка по закона за ОВОС, 2026-03-19; използвано за проверката за ОВОС в Башараж.
    https://environnement-download.public.lu/EIE/2026/D3-26-0020/Screening/20260319_Decision_EIEscr_MECB.pdf

Свързани постове