От производство към използване в промишлеността
Австрийските компании voestalpine и VERBUND пуснаха в експлоатация разширението на пилотната водородна инсталация H2FUTURE в стоманодобивния комплекс на voestalpine в Линц. Към работещия от 2019 г. електролизьор са добавени система за пречистване и компресиране и пет резервоара. Първите функционални изпитвания на новото оборудване вече са започнали, а първите резултати се очакват до края на 2026 г.
Разширението струва 16,4 млн. евро и е изпълнявано през последните три години. То променя обхвата на изследванията: досега основният въпрос беше как 6 МВт електролизьор работи при колебаещо се електроснабдяване, а сега екипът ще проследява и как произведеният водород се пречиства, сгъстява, съхранява и подава с необходимото качество и при необходимото налягане към промишлен потребител.
Какво означават 6 МВт
H2FUTURE използва електролизьор с протоннообменна мембрана, съставен от 12 стека с по 50 клетки. Посочените 6 МВт са входната електрическа мощност на системата, а не количество водород или капацитет на резервоарите. При проектен режим инсталацията може да произвежда до 1200 нормални кубични метра водород на час.
Според voestalpine от пускането си през 2019 г. съоръжението е произвело почти 2000 тона възобновяем водород. Операторите са провели и продължителни изпитвания с бързи промени на товара, включително за балансиране на честотата в електроенергийната мрежа. Тези резултати са важни, защото електролизьор, захранван с променлива вятърна или слънчева енергия, трябва да може да увеличава и намалява производството, без това да ускорява прекомерно износването му.
Четири от петте нови резервоара ще изравняват разликите между производството и потреблението. Водородът може да бъде компресиран до 500 бара и натоварен в ремаркета за външни изследователски и промишлени обекти. Така H2FUTURE вече изпитва не само електролизата, а и онази част от веригата, в която качеството, налягането и наличността трябва да отговарят на нуждите на конкретен процес.
Връзката със стоманодобива
Петият резервоар е предназначен за директно снабдяване на HY4SMELT чрез тръбопровод с дължина около 1 км. Водородът трябва да достигне до демонстрационната инсталация от края на 2027 г. HY4SMELT ще проверява в промишлен мащаб нов маршрут за производство на желязо, при който водородът участва в намаляването на емисиите от процеса.
Това не означава, че заводът в Линц преминава към производство на стомана с водород. H2FUTURE остава изследователска инфраструктура, а HY4SMELT е демонстрационен проект. В отделна програма voestalpine планира през първата половина на 2027 г. да въведе електродъгови пещи, захранвани с електроенергия от възобновяеми източници, в Линц и Донавиц. Компанията свързва с тази първа стъпка целта си да намали емисиите с до 30% до 2029 г., но това е корпоративна цел, а не вече измерен резултат.
Независимото австрийско издание Energynewsmagazine съобщава още две стойности от представянето на разширението. Според изпълнителния директор на voestalpine Херберт Айбенщайнер сегашното производство на водород би било ориентировъчно достатъчно за два тона стомана на час. Той оценява текущите производствени разходи на 7–9 евро за килограм водород, далеч над обсъждания търговски ориентир от 2–3 евро. И двете стойности са оценки на компанията, а не независимо одитирани експлоатационни показатели.
Реалният стадий и ограниченията
Разширената система е изградена и функционалните изпитвания са започнали. Следващият етап е публикуването на резултати за чистотата на газа, работата на компресорите, поведението на резервоарите и надеждността при променлив товар. Проектът е предвиден да продължи до декември 2030 г. и получава финансиране от австрийското Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Публичното съобщение не предоставя измерени данни за загубите при компресиране и съхранение, разхода на електроенергия за килограм водород или наличността на цялата система след разширението. Не е обявен и график за работата на бъдещата връзка към HY4SMELT извън целта за края на 2027 г. Без тези показатели не може да се оцени доколко конфигурацията е готова за непрекъснато промишлено снабдяване.
Съхранението решава само краткосрочното разминаване между производството и потреблението. То не премахва разхода на електроенергия при електролизата и последващото компресиране, нито загубите при престой и транспорт. За промишления потребител са съществени и други характеристики: постоянен дебит, чистота на газа, време за реакция при промяна на товара и резервен режим при спиране на електролизьора. Затова новите изпитвания ще имат по-голяма стойност, ако партньорите публикуват не само данни за произведените тонове, а и за целия маршрут до крайното приложение.
Водородът може да бъде определен като възобновяем в рамките на проекта, тъй като voestalpine и VERBUND посочват, че електролизьорът използва електроенергия от възобновяеми източници. За бъдещо търговско приложение обаче ще са необходими и проверими данни за произхода на електроенергията, себестойността, натоварването и действително избегнатите емисии по цялата производствена верига.
Източници
- voestalpine, 2 октомври 2026 г.: https://www.voestalpine.com/group/en/media/press-releases/2026-10-02-voestalpine-and-verbund-launch-expanded-h2future-hydrogen-pilot-plant-in-linz/
- Energynewsmagazine, 2 октомври 2026 г.: https://www.energynewsmagazine.at/2026/10/02/wasserstoffpilotanlage-von-voestalpine-und-verbund-erweitert/
- Снимка: https://www.voestalpine.com/
