Дания използва комбинация от екологични разрешения, оценка на въздействието върху околната среда и правила за безопасност при водородните проекти. Единно звено може да координира процедурите за допустими производствени предприятия, но срокът от 18 месеца има определени граници: той започва при напълно изяснена преписка и не включва всички етапи на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС).
Кой издава екологичното разрешение
Датската агенция по околна среда посочва производството на водород чрез електролиза в промишлен мащаб в точка 4.2, буква а), подточка ii) от списъка на дейностите, които могат да изискват екологично разрешение. Разрешението определя условията, при които конкретната инсталация може да работи.
По принцип общината е органът за разрешаване и контрол при производството на водород чрез електролиза. Разпределението на компетентността обаче зависи и от останалите дейности и рисковете на площадката. Датската енергийна агенция посочва, че при водородно производство, попадащо в по-високия клас предприятия с риск от големи аварии, компетентен екологичен орган е държавната агенция. Тя разглежда и много проекти, при които водородът се преработва в амоняк, метанол или други продукти.
Това е съществена разлика за проектите Power-to-X (PtX), при които електроенергията се използва за производство на водород и при необходимост на други вещества. Компетентният орган се определя според целия проект, включително дейностите и рисковете на площадката.
Рискът се измерва и с наличното количество водород
Според датската агенция по околна среда праговите количества за водорода са 5 тона за по-ниския и 50 тона за по-високия клас по режима за големи аварии. Отчита се максималното количество, което може да присъства във всеки момент, а не годишното производство. При наличие на повече опасни вещества се прилага и специално правило за сумиране.
Към екологичните изисквания се добавят и други процедури. Официалното ръководство на енергийната агенция посочва например необходимостта от уведомяване на органа по безопасност за нови съоръжения за производство на водород преди строителството, заедно с оценка на риска и подкрепящи документи.
ОВОС и екологичното разрешение
Преди да се реши дали да се издаде екологично разрешение, трябва да се изясни приложимостта на закона за екологичната оценка. Проектите в приложение 1 подлежат на оценка, докато за тези в приложение 2 компетентният орган прави преценка дали тя е необходима. Категорията зависи от характера на проекта.
Разликата се вижда при два проекта в Есбьерг. За H2 Energy Esbjerg общината е издала екологично разрешение за електролизна инсталация с мощност 1 гигават (GW), посочена в разрешения проект, както и разрешение по ОВОС за свързания кабелен коридор. В общинското съобщение се посочва, че преди одобрението е извършена екологична оценка, а екологичното разрешение замества разрешението по ОВОС за самата производствена площадка.
Разрешеният капацитет не означава, че инсталацията вече работи. При последващо развитие на проекта разработчикът MorGen Energy съобщава през май 2026 г. за планиран първи етап от 300 мегавата (MW), с възможност за разширяване до 1 GW. Проектът тогава е преди окончателно инвестиционно решение.
Другият пример е HØST PtX Esbjerg — проект за водород и амоняк. В окончателното си решение от 31 октомври 2024 г. датската агенция по околна среда отнася проекта към приложение 1 като интегрирана химическа инсталация. Според решението заявлението за екологична оценка е получено на 28 септември 2021 г. Между тези две дати са изминали около 37 месеца.
Това е интервал между конкретно заявление и решение, а не универсален срок за водородните проекти. Процедурата по HØST не е обхваната от новата схема за единен вход: законът изключва разрешителни производства, започнали преди 30 декември 2024 г.
Единно звено и срокът от 18 месеца
Законът за единен вход за производствени предприятия предвижда контактно лице и план за целия процес на разрешаване. Достъпът по общия ред е обвързан с поне един от законовите критерии:
- площадка в индустриален парк, определен по закона;
- необходимост от действия както на държавни, така и на общински органи;
- планирана инвестиция от поне 100 млн. датски крони.
Законът урежда отделно достъпа за проекти по европейските регламенти за технологии с нулеви нетни емисии и за критични суровини.
За производствените предприятия по общия ред законът определя срок до 18 месеца от момента, в който преписката е напълно изяснена, до вземането на всички решения. За по-прости случаи звеното може да определи срок от 12 месеца. Това не означава 18 месеца от първата идея или от първия разговор с администрацията.
Когато се изисква ОВОС, законът изключва от продължителността на разрешителния процес етапите на оценката, посочени в съответната разпоредба на закона за екологична оценка. Предвидени са и други изключения и възможности за удължаване. Затова реалното календарно време на един проект може да бъде по-дълго от посочения таван.
Заявката за подкрепа от единното звено се подава чрез бизнес портала Virk. Звеното координира и предоставя насоки, а екологичните и останалите решения се вземат от съответните компетентни органи.
За институциите и разработчиците в България датският опит поставя практически въпроси: кой координира различните разрешения, кога започва да тече законовият срок и кои процедури остават извън него. Случаите от Есбьерг показват защо тези въпроси трябва да се разглеждат заедно с конкретния обхват на проекта и неговата оценка на риска.
Използвани източници
- Датска агенция по околна среда — въпроси и отговори за производството на водород чрез електролиза.
- Датска енергийна агенция — ръководство за изграждане на наземни PtX инсталации.
- Закон № 697 от 20 юни 2025 г. за единен вход за производствени предприятия.
- Virk — достъп до единното звено за производствени предприятия.
- Община Есбьерг — разрешения за проекта H2 Energy Esbjerg.
- Датски екологичен регистър — екологично разрешение за H2 Energy Esbjerg.
- MorGen Energy — актуализация за проекта и първия му етап.
- Датска агенция по околна среда — окончателно екологично разрешение за HØST PtX Esbjerg.
