Китай започва четиригодишни пилотни програми за водород в пет градски клъстера

Китай включва пет големи градски клъстера в четиригодишна програма за използване на водород в промишлеността и транспорта. Финансовата подкрепа зависи от изпълнението на поставените задачи и може да достигне 1,6 млрд. юана (около 212,7 млн. евро) за всеки клъстер. Програмата обхваща четири направления: технологии и оборудване, промишлени проекти, превозни средства с горивни клетки и станции за зареждане с водород.

На 16 октомври китайското Министерство на промишлеността и информационните технологии публикува решение, подготвено съвместно с Министерството на финансите и Националната комисия за развитие и реформи. С него се одобряват плановете на пет междурегионални групи след административна проверка, експертна оценка и защита на предложенията. Документът е с дата 15 август, но е публикуван два месеца по-късно.

Пет клъстера свързват производството, транспорта и промишленото потребление

Програмата обхваща Пекин–Тиендзин–Хъбей, Големия залив Гуандун–Хонконг–Макао и още три по-широки междурегионални обединения: Североизточен Китай, включително източната част на Вътрешна Монголия, и делтата на Яндзъ; Синдзян и агломерацията Чънду–Чунцин; както и завоя на Жълтата река и Централната равнина. Така в обща рамка се обединяват райони с възобновяеми енергийни ресурси, големи промишлени потребители, пристанища и транспортни коридори.

Изборът на клъстерите следва програма, обявена през март 2026 г. Целта ѝ е използването на водород да излезе извън досегашния фокус върху автомобилите с горивни клетки и да обхване употребата му като промишлена суровина, производството на зелен амоняк и метанол, водородната металургия и контролираното смесване с природен газ. Всеки клъстер трябва да съчетава общ сценарий за приложение в транспорта с няколко промишлени и нови приложения.

Решението не се ограничава до списък с отделни демонстрационни проекти. Местните власти трябва да изпълнят четири самостоятелни направления: разработване на технологии и оборудване, промишлени проекти за водород, внедряване на превозни средства с горивни клетки и изграждане на станции за зареждане с водород. Централните ведомства изрично изискват да бъдат свързани всички звена във веригата – от производството и съхранението през транспорта до крайното използване.

До 1,6 млрд. юана (~ 212,7 млн. евро), но само срещу измерими резултати

Всяка група може да получи до 1,6 млрд. юана (около 212,7 млн. евро) за четиригодишния период. Това е максималният размер на подкрепата, а не предварително гарантиран бюджет. Средствата ще се разпределят според оценката на постигнатите резултати и не могат да се използват за балансиране на местни бюджети, погасяване на дългове или покриване на стари задължения към предприятия.

Механизмът предвижда плащания според постигнатия напредък. След всяка година водещият град трябва да представя самооценка за изпълнените задачи, действителното потребление на водород и функционирането на крайните продукти. Трите централни ведомства ще възлагат проверки на документите, посещения на място и експертни оценки. При забавяне финансирането може да бъде намалено или спряно.

Първоначалната рамка определя ориентировъчна стойност от 80 000 юана (около 10 633 евро) за една оценъчна точка. Тя поставя и национални цели за 2030 г.: средната крайна цена на водорода в клъстерите да спадне под 25 юана за килограм (около 3,32 евро за килограм), а в най-подходящите райони да се доближи до 15 юана за килограм (около 1,99 евро за килограм). Броят на превозните средства с горивни клетки трябва да се удвои спрямо 2025 г. и по възможност да достигне 100 000.

Финансирането не трябва да дублира подкрепа от други национални механизми за същото приложение. Проекти, които вече са получили средства чрез специални държавни облигации, централната инвестиционна програма или местни специални облигации, не могат да кандидатстват за второ плащане за същия резултат, свързан с водорода. Местните власти могат да осигурят допълнително финансиране със собствени средства и финансови инструменти, но трябва да покажат как подкрепата достига до крайния потребител. Така оценката ще зависи не само от изграденото оборудване, но и от действителното му използване, количеството доставен водород и въздействието върху цената.

Промишлеността е равностойна на транспорта

Отличителна черта на програмата е, че развитието на пазара няма да се измерва само с броя на автомобилите. Допустимите направления включват замяна на водорода, произведен от въглища и природен газ, в рафинерии и химически заводи, използване на водород в металургията, производство на амоняк и метанол от възобновяеми източници, железопътен и морски транспорт, минна техника, резервно електрозахранване и комбинирано производство на топлина и електроенергия.

Разширяването на приложенията обаче не означава, че целият водород по програмата автоматично ще бъде възобновяем. Документите разграничават чистия от нисковъглеродния водород и поставят изисквания към произхода, безопасността и местните ресурси за отделните приложения. При зеления амоняк и метанола например е забранено проекти, основани на използването на въглища, да се представят като зелени само заради крайния продукт.

Целта на клъстерния модел е да обедини достатъчно търсене около обща инфраструктура. Отделен производител или станция за зареждане трудно могат да постигнат добра натовареност без сигурни потребители. Затова плановете свързват товарни коридори, промишлени площадки и местни източници на водород, вместо всеки град да изгражда собствена малка и непълна система.

Публичното решение все още не е доказателство за работещ пазар

Одобрението поставя началото на административния процес, но не означава, че инвестициите вече са осъществени. Публикуваният документ не посочва общия договорен капацитет на електролизьорите, конкретно количество нисковъглероден водород или готови договори за изкупуване във всеки клъстер. Не е обявена и сума, която всички участници ще получат автоматично, тъй като плащанията зависят от последващото изпълнение.

Ведомствата предупреждават за рисковете от дублиране на проекти, местен протекционизъм и изграждане на цялата верига във всеки район без икономическа обосновка. Те изискват общи правила за безопасност, координация между градовете и оценка на икономическия, социалния и екологичния ефект. Това показва, че програмата е и опит да се ограничи разпиляването на капитал на фона на бързо нарастващия брой проектни предложения.

Следващият етап, на който ще могат да се проверят резултатите, са годишните отчети на петте клъстера. От тях трябва да стане ясно кои промишлени обекти, превозни средства и станции действително са въведени, колко водород използват и дали финансовата подкрепа намалява цената за крайния потребител. Едва тези данни ще покажат дали междурегионалният модел създава устойчив пазар, или просто увеличава списъка с одобрени проекти.

Източници

 

Свързани постове