Кой ще държи бъдещето? Водородът на дневен ред на Green Transition Forum в София, България
Вятърът, слънцето и хидроенергията могат да разгърнат пълния си потенциал, когато са съчетани със зелен водород – това беше ясно послание от Green Transition Forum 5.0 в София. Водородът не е само гориво, а и система за съхранение – но, както подчерта Ангелин Цачев от ЕСО, на България ѝ трябват приблизително още 2 000 часа евтина възобновяема електроенергия годишно, за да мащабира локално H₂ технологиите. Божидар Дедуш от Хърватската водородна асоциация посочи като доказателство пилота в Риека за €45 млн. (10 MW електролизьори, захранвани от 15 MW вятър и фотоволтаици) и шест планирани станции за зареждане – пример как целево финансиране от ЕС и държавни стимули могат да запалят водородна икономика и да създадат милион работни места в Европа. За да се възползва, България трябва да ускори междусистемната свързаност, да внедри на място ВЕИ със съхранение и да пилотира H₂ в тежкия транспорт, паралелно със „споделяне на приходи“ към местните общности за обществена подкрепа. 
Снимка: BGH2A
AVIN на Motor Oil откри първата публична водородна станция в Гърция
Първата публична станция за зареждане с водород в Гърция официално отвори под марката AVIN на Motor Oil, близо до рафинерията Agioi Theodoroi – важен етап за зеления водород в Европа. Проектът за €3 млн., съфинансиран по Connecting Europe Facility, обслужва леки и тежкотоварни превозни средства с зелен водород, който засега идва от Австрия, а собствено производство ще стартира през 2026 г. в новото съоръжение на Motor Oil. Построена от BFS, станцията проправя път за още два водородни хъба на AVIN – в Akrata и Thriasio – а водород ще захранва и самата рафинерия и звеното за смазочни продукти LPC. Междувременно програмата TRIERES ще тества водородни автобуси чрез транспортния оператор OSY в Атина, докато се адресират регулаторни пропуски (напр. правила за регистрация на превозни средства). Според прогнозите до 2030 г. в Гърция може да има до 20 станции за H₂ и близо 380 в Европа – задвижвани от падащи цени (в момента около 15 €/kg) и нарастващо използване на излишна ВЕИ енергия за производство на зелен водород. 
Снимка: Avin-FCW
Европейският парламент призовава за по-гъвкави правила за зеления водород, за да ускори внедряването
Европейският парламент официално призова Европейската комисия да преразгледа Делегирания акт за RFNBO относно зеления водород, предупреждавайки, че сегашните строги правила за допълнителност, почасово съответствие с ВЕИ и локално осигуряване оскъпяват производството и спъват проектите в ЕС. Евродепутатите настояват за благоприятна за инвестиции, по-гъвкава рамка – например позволяване на мрежова или съхранена възобновяема електроенергия, по-широки времеви прозорци и опростени пространствени изисквания – която да запази екологичната цялост, но да намали икономическите бариери. На фона на щедри субсидии за водород по света, законодателите подчертават, че прагматични регулаторни реформи и целеви механизми за подкрепа са ключови за мащабируемо внедряване, за ускоряване на енергийния преход и за постигане на целите за неутралност до 2050 г. 
Снимка: European Union – EP
Европейската водородна обсерватория публикува Ръководство 2.0 за калкулатора на себестойността на водорода
Европейската водородна обсерватория публикува Версия 2 на Ръководството за калкулатора на нивелираната себестойност на водорода (LCOH), отразявайки най-новите данни за CAPEX на електролизьори (2024) и цените на електроенергията (2023) за нискотемпературна електролиза в Европа. Актуализирани са всички стойности по подразбиране и е добавен изцяло нов пример, който позволява да се моделира как промените в икономическия живот и цената на капитала влияят върху разхода за производство на водород – така че политици, инвеститори и проектни екипи да правят по-точни, „инвестиционно годни“ LCOH анализи за зелени водородни проекти в ЕС. 
Снимка: European Hydrogen Observatory
