Българска компания внедрява водородна система в завод на „Фолксваген“ в Полша
Българската компания за водородни технологии „Грийн иновейшън“, работеща под търговската марка „Хидрогенера“, ще достави и инсталира водородна система в завода на германския автомобилен производител „Фолксваген“ в град Познан, Полша. Това съобщи дружеството в официално уведомление до фондовата борса.

Проектът предвижда изграждането на система, включваща електролизьор с мощност до 90 киловата. Съоръжението ще произвежда водород и кислород, които ще се използват за подобряване на горивния процес в газова горелка със средна мощност от 1,5 мегавата. Финансовите параметри на сделката не бяха оповестени.
Очаква се внедряването на водородната система да доведе до намаляване на разхода на гориво в завода в Познан с до 30 процента. Освен това проектът ще допринесе за ограничаване на въглеродните емисии и за подобряване на енергийния баланс, без да се налагат промени в съществуващите производствени системи.
От „Хидрогенера“ определят проекта като важен етап в развитието на компанията. Според дружеството той потвърждава способността му да отговаря на най-високите изисквания за промишлено приложение на водородни технологии.
Водородът в авиацията: по-малко емисии и място за растеж

„Ролс-Ройс“, easyJet, летище „Хийтроу“ и Лабораторията за системи на въздушния транспорт към Университетския колеж Лондон (UCL ATSLab) публикуваха доклад, който показва как самолетите, задвижвани с водород, могат да помогнат на авиацията в Европа и Обединеното кралство да намали въглеродните емисии, като същевременно подкрепи бъдещ растеж. Изследването „Възможности за водорода на европейския авиационен пазар“ посочва, че използването на водород в авиацията е особена възможност да се съчетаят намаляване на емисиите и разширяване на пазара. Анализът показва, че въвеждането на водород наред с устойчиво авиационно гориво може да ускори напредъка към нулеви нетни емисии, особено ако политическите стимули насърчават горива с ниски емисии и ако водородът бъде включен в изискванията на Европейския съюз за устойчиво авиационно гориво.
Проучването установява още, че целенасоченото изграждане на водородна инфраструктура в около 20 големи европейски летища, включително „Хийтроу“, може да осигури над 80% от ползите за емисиите в сравнение със сценарий, при който водородът е наличен навсякъде на континента. Затова съсредоточаването на инвестициите в ключови „водородни центрове“ се очертава като практичен и икономически изгоден път за ранно въвеждане. Допълнителното моделиране показва, че колкото по-рано се въвеждат нови технологии като водорода, толкова повече възможности има за намаляване на емисиите въглероден диоксид, което подчертава ползата от ранния технологичен преход, когато е финансово и технически възможен.
Изследването стъпва върху Модела на поведение на авиокомпаниите (ABM) на UCL ATSLab, който отразява сложността на решенията на авиокомпаниите чрез конкретни поведенчески променливи и оценява как цените на горивата, стимулите и новите технологии оформят реакциите им. Проф. Ерве Морван от „Ролс-Ройс“ подчертава, че наред с повишаването на ефективността на двигателите и използването на устойчиво авиационно гориво, развитието на водородното задвижване и стратегическите инвестиции в инфраструктура могат да ускорят достигането на „нетни нула“ емисии, без да се губят икономическите ползи от авиацията. Представители на easyJet и „Хийтроу“ отбелязват, че водородът е част от решенията за по-бързо ограничаване на емисиите, макар да остават технологични и инфраструктурни предизвикателства, а д-р Хан Дойме от UCL ATSLab посочва, че водородът и устойчивото авиационно гориво заедно могат да подкрепят и растежа на сектора, и намаляването на емисиите, ако производители, авиокомпании и летища действат координирано
Водород от метан за по-чиста стомана в Уаяла
Hazer Group се включва като технологичен партньор на M Resources в опита ѝ да придобие стоманодобивния завод в Уаяла, Австралия, с предложение за производство на т.нар. „тюркоазен“ водород, който да подпомогне намаляването на емисиите в стоманодобива. По меморандум за разбирателство технологията на Hazer за разпад на метан чрез нагряване може да произвежда водород в Уаяла, който да замени природния газ при възстановяване на желязото, както и синтетичен графит за електродъгови пещи. M Resources твърди, че така може да се произвежда стомана с много по-ниски емисии и при по-ниска цена, отколкото при използване само на „зелен“ водород. Изборът на тази технология като предпочитан вариант важи само ако M Resources успешно закупи завода.
Темата идва на фона на следващ етап от австралийската програма Hydrogen Headstart за 2 млрд. австралийски долара, насочена към мащабно производство на водород за промишлени нужди, включително стоманодобив. Разпадът на метан — познат от над 100 години, но с ограничено търговско приложение — произвежда водород, като разгражда метана на водород и твърд въглерод при нагряване до 1000–1500°C в среда без кислород. Интересът се засилва, защото процесът може да дава водород без емисии на въглероден двуокис и да оставя ценен твърд въглерод като страничен продукт.

