Две важни новини от европейската водородна екосистема показват, че водородните долини вече не са само стратегическа визия, а реални инвестиционни и инфраструктурни проекти. През юни 2026 г. стартира проектът FLHyPorts във Фландрия, който ще свърже трите основни фламандски пристанища в първата водородна долина на Белгия. Почти едновременно с това Luxembourg Hydrogen Valley — LuxHyVal — достигна ключов етап с окончателното инвестиционно решение за преминаване към фаза на изпълнение.
И двата проекта са подкрепени от Clean Hydrogen Partnership и се развиват в рамките на европейските усилия за декарбонизация на индустрията, транспорта, логистиката и енергийните системи. Те са ясен пример как интегрираните водородни екосистеми могат да обединят производство, инфраструктура, потребление, обучение и научноизследователска експертиза.
FLHyPorts: първата водородна долина на Белгия
На 11 юни консорциумът FLHyPorts официално даде старт на проекта в емблематичната сграда Port House в Антверпен. FLHyPorts означава Flanders Hydrogen Ports Valley и има за цел да създаде първата водородна долина на Белгия чрез свързване на производството, разпределението и крайните приложения на водорода във фламандските пристанищни екосистеми.
В основата на проекта е Hyoffwind — 25 MW съоръжение за електролиза за производство на възобновяем водород, което в момента се изгражда от Virya Energy, Messer Benelux и HyoffGreen. Очаква се съоръжението да произвежда RFNBO-съвместим възобновяем водород за приложения в мобилността и индустрията.
Проектът ще демонстрира как водородът може да допринесе за декарбонизацията на логистиката, пристанищните операции, вътрешното корабоплаване, индустриалните процеси и мобилността. В същото време FLHyPorts ще предоставя услуги за гъвкавост както към електроенергийната, така и към газовата мрежа.
Трите основни фламандски пристанища — Port of Antwerp-Bruges, Haven Oostende и North Sea Port — имат централна роля в производството, разпространението и използването на водород. В проекта участват и индустриални партньори като Virya Energy, Messer Benelux, VoltH2, PSA Europe & PSA Antwerp, Boluda Towage, Kalmar, Hyster-Yale и HTS Intermodaal, както и научни и експертни партньори, включително Universiteit Antwerpen, Cenex и Fluxys.
До 2030 г. FLHyPorts си поставя конкретни цели: над 1 800 тона годишно потребление на зелен водород, развитие на ключови европейски водородни технологии до TRL 8 — ниво, при което технологията вече е демонстрирана в реални условия и е близо до пазарно внедряване. Очаква се съоръжението да произвежда възобновяем водород, съвместим с европейските изисквания за RFNBO — възобновяеми горива от небиологичен произход, произведени с възобновяема електроенергия и доказуема проследимост.
Люксембург ускорява изграждането на своята водородна долина
Luxembourg Hydrogen Valley — LuxHyVal — също отбелязва ключов напредък. Проектът беше стартиран през 2024 г. с ясна цел: декарбонизация на индустриалното потребление на водород в Люксембург чрез производство на зелен водород с електроенергия от 100% възобновяеми източници.
Две години по-късно консорциумът от 17 партньори, координиран от University of Luxembourg, достигна важен етап. Енергийният доставчик Enovos обяви окончателно инвестиционно решение, с което проектът навлиза във фаза на изпълнение. Следващият етап ще включва инженерна подготовка и подготовка за строителство, като строителните дейности са планирани да започнат в края на 2026 г. Очаква се съоръжението да бъде готово за производство на водород през 2027 г.
В центъра на LuxHyVal е 5 MW електролизна инсталация, която ще произвежда възобновяем водород за индустриални приложения и транспорт. Проектът предвижда и внедряване на 18 автобуса с водородни горивни клетки, което се очаква да намали емисиите на CO₂ с приблизително 5 000 тона годишно. Допълнителни количества възобновяем водород ще бъдат предоставяни на индустрията, за да заместят текущото потребление на невъзобновяем водород.
Според проф. Брадли Ладевиг от Университета на Люксембург, координатор на проекта LuxHyVal е реален пример за интегриране на напреднали технологии в подкрепа на декарбонизацията на индустрията и мобилността. От Clean Hydrogen Partnership също подчертават, че достигането до окончателно инвестиционно решение е важен сигнал не само за Люксембург, но и за цялата европейска екосистема на водородните долини.
Сред партньорите в LuxHyVal са Университета на Люксембург, Paul Wurth, Encevo, Enovos, LuxEnergie, Green Power Storage Solutions, Ceratizit, LuxMobility, Sales-Lentz, Syndicat T.I.C.E., Luxembourg Institute of Science and Technology, както и международни партньори от Франция, Германия, Испания, Чехия, Украйна и Австралия.
Защо тези проекти са важни за България
FLHyPorts и LuxHyVal показват ясно какво означава водородна долина в практиката: не отделна инсталация, а цялостна екосистема. В нея производството на възобновяем водород е свързано с реални потребители, транспорт, индустрия, инфраструктура, обучение, проследимост и регулаторна рамка.
Това е особено важно и за България. За да бъде водородът реална част от енергийния преход, са необходими не само технологии, но и партньорства между научни организации, индустрия, публични институции, инфраструктурни оператори и финансови механизми. Европейските примери показват, че успешните водородни проекти се изграждат там, където има ясно планиране, силни консорциуми, подготвени кадри и дългосрочна политическа и инвестиционна подкрепа.
Тези резултати са важен ориентир и те потвърждават нуждата България да ускори работата по изграждане на собствена водородна екосистема — чрез пилотни и демонстрационни проекти, развитие на инфраструктура, ясни разрешителни режими, обучение на специалисти и интеграция с регионалните и европейските водородни коридори.
В този европейски контекст проектът H2START има особено значение за България. Чрез изграждането на Център за върхови постижения по чисти водородни технологии в Стара Загора, H2START поставя основа за развитие на научен капацитет, обучение на специалисти и по-силна връзка между изследванията, индустрията и публичния сектор. Така България може да се включи по-активно в европейската карта на водородните долини и да превърне регионалния си потенциал в реални решения за чиста енергия и мобилност.
Източник:
https://www.clean-hydrogen.europa.eu/projects-dashboard/projects-repository/flhyports_en
