През юли и август 2026 г. Румъния направи няколко важни стъпки към прилагането на националната си водородна стратегия. Сенатът одобри промени в законодателството за възобновяемия водород, ANRE публикува проект на първия общ Кодекс за водорода, а електролизни проекти преминават към доставка и изграждане. Регулаторната рамка обаче все още не е завършена.
Румъния навлиза в нов етап от развитието на своята водородна икономика. След като правителството одобри Националната стратегия за водорода 2025–2030 г. и плана за действие с Решение № 855 от 9 октомври 2025 г., фокусът постепенно се измества от определянето на цели към създаването на реални задължения, правила за съответствие и инвестиционни механизми.
Тази промяна е отчетена и от Международната агенция по енергетика. В Global Hydrogen Review 2026 Румъния е посочена сред държавите, чиито последни политически действия са насочени към прилагане на заложените в националните стратегии мерки. Агенцията обаче предупреждава, че повечето държави все още изостават от целите си за 2030 г., включително когато се вземат предвид проектите с по-висока вероятност за реализация.
Сенатът одобри промени във водородното законодателство
На 24 август 2026 г. румънският Сенат прие законопроект L453/2026 за изменение на Закон № 237/2023 и Извънредна наредба № 163/2022. Проектът беше одобрен с 81 гласа „за“, 30 „против“ и един „въздържал се“.
Към 26 август това все още не е окончателно действащ закон. Сенатът е първата сезирана камара, а Камарата на депутатите е решаващата камара по процедурата. Следователно конкретните текстове могат да претърпят допълнителни промени преди окончателното приемане и влизането им в сила.
Законопроектът има за цел да приведе националната рамка в по-тясно съответствие с RED III и да уреди по-подробно производството, доставката, потреблението, проследимостта и контрола върху възобновяемия водород и другите възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO).
Квотите не са изцяло нови, но правилата за изпълнението им стават по-конкретни
Две от най-често цитираните цели – 1% RFNBO в транспорта и 42% RFNBO в промишленото потребление на водород от 2030 г. – вече присъстват в консолидираната редакция на Закон № 237/2023. Значението на приетия от Сената проект е, че той ги формулира по-прецизно спрямо европейското законодателство и добавя конкретни механизми за доказване, отчитане и санкциониране.
Предвидените задължения включват:
- от 2030 г. всеки доставчик на горива да осигурява най-малко 1% RFNBO в крайното енергийно потребление на транспортния сектор;
- междинни дялове за RFNBO и/или електроенергия от възобновяеми източници в транспорта от 0,2% през 2027 г., 0,5% през 2028 г. и 0,8% през 2029 г.;
- от 2030 г. най-малко 42% от водорода, използван за крайни енергийни и неенергийни цели в обхванатите промишлени дейности, да бъде RFNBO;
- повишаване на промишления дял до 60% от 2035 г.
В текста са предвидени изключения за водорода, използван като междинен продукт при производството на конвенционални транспортни горива и биогорива, тъй като за тях се прилагат отделни правила.
Съществена терминологична и регулаторна промяна е, че приетата от Сената редакция насочва задължителните квоти конкретно към RFNBO. Въпреки че действащият Закон № 237/2023 обхваща както възобновяемия, така и нисковъглеродния водород, проектът предлага заглавието и ключови разпоредби да бъдат съсредоточени върху водорода от възобновяеми източници. Следователно целта от 42% не трябва да се представя като общ дял на възобновяемия и нисковъглеродния водород.
Санкции при неизпълнение и възможност за договори за разлика
За доставчиците на горива, които не изпълнят задълженията в транспорта, приетият от Сената текст предвижда санкция от 0,25 леи за всеки мегаджаул недостиг. За промишлените потребители, които не достигнат задължителния дял, санкцията е 0,17 леи/MJ. Последната стойност съответства на 612 леи/MWh, или приблизително 120 евро/MWh.
В приетия от Сената текст общият размер на санкцията е ограничен до 1% от нетния оборот на предприятието за предходната финансова година. Това е важно уточнение, защото в част от първите специализирани публикации след гласуването беше посочен таван от 5%.
Плащането на санкцията няма да заличава неизпълненото количество. Недостигът ще се добавя към задължението за следващия период, без една и съща стойност да бъде санкционирана два пъти за същия период на съответствие.
Предвижда се изпълнението да се доказва чрез валидни доказателства за устойчивост, система за масов баланс, независим одит и вписване в базата данни на Европейския съюз. Гаранцията за произход ще доказва произхода на енергията, но няма да замества документите за устойчивост и съответствие.
Проектът позволява и въвеждането на двупосочни договори за разлика или други икономически еквивалентни механизми в подкрепа на производството на възобновяем водород. Подобни програми ще трябва да се създават чрез конкурентни, прозрачни и недискриминационни процедури и да бъдат одобрявани отделно от правителството.
ANRE предложи първи общ Кодекс за водорода
Второто важно развитие е публикуваният на 13 август 2026 г. от Националния орган за енергийно регулиране на Румъния (ANRE) проект на Кодекс за водорода.
Документът обхваща цялата верига на стойността: производство, съхранение, водородни терминали, пренос, разпределение, доставка, търговия и крайно потребление, включително връзките със съществуващите газови системи.
Кодексът създава обща регулаторна рамка, но едновременно показва кои ключови въпроси все още не са решени. Проектът изрично посочва, че при липса на първично законодателство не може да:
- определя или сертифицира оператор на специализирана водородна мрежа;
- въвежда тарифен режим за пренос на водород;
- създава нов лиценз за водороден пренос или доставка;
- урежда изцяло достъпа на трети страни до специализирана инфраструктура;
- определя цялостен режим за подземно съхранение на водород.
За специализираните разпределителни мрежи, операторите, достъпа и тарифите проектът препраща към бъдещото национално транспониране на Директива (ЕС) 2024/1788. След транспонирането ANRE трябва да преразгледа съответните части на Кодекса.
Това означава, че Румъния вече изгражда основата на регулиран водороден пазар, но инвестиционната рамка все още не е напълно завършена. Именно тарифите, достъпът до инфраструктура, сертифицирането и дългосрочните споразумения за изкупуване ще определят дали проектите могат да осигурят финансиране и да достигнат окончателно инвестиционно решение.
Проектите също преминават към по-напреднал етап
Наред със законодателните промени има движение и при реалните мощности.
На 25 юни 2026 г. OMV Petrom съобщи, че всички модули за 20 MW електролизьор в рафинерията Petrobrazi са доставени. Компанията развива там два проекта с обща електролизна мощност от 55 MW – 20 MW и 35 MW. Очакваното общо производство е около 8 000 тона възобновяем водород годишно.
Водородът ще се използва в производството на устойчиво авиационно гориво и хидротретирано растително масло. Само 20 MW проект се очаква да произвежда приблизително 3 000 тона годишно и получава около 21 млн. евро безвъзмездно финансиране по румънския план за възстановяване и устойчивост.
През юли 2026 г. беше съобщено и за изпращането на 15 MW система с PEM електролиза за проект в Румъния. Системата включва три модула по 5 MW. Доставката е конкретен инженерен напредък, но публичната информация не посочва крайния клиент, точното местоположение или дата за въвеждане в експлоатация. Затова проектът не трябва да се представя като вече работеща производствена мощност.
Стратегията задава мащаба, но изпълнението ще бъде истинският тест
Националната стратегия на Румъния предвижда до 2030 г. потребление на близо 153 000 тона възобновяем водород годишно, около 2,13 GW електролизни мощности, повече от 4,26 GW допълнителни мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и пет водородни долини.
На този фон проектите в строеж и в напреднала фаза на доставка все още представляват малка част от планирания мащаб. Законодателните промени и Кодексът за водорода са важни, защото могат да превърнат стратегическите цели в предвидимо търсене и ясни правила за пазара. Но и двата процеса все още не са приключили: законопроектът очаква решение на Камарата на депутатите, а Кодексът е публикуван като проект и зависи от допълнително първично законодателство.
Най-точната оценка към 26 август 2026 г. е, че Румъния вече е преминала от изготвяне на водородна стратегия към начално практическо изпълнение. Страната създава задължения за търсене, правила за проследимост и санкции, подготвя общ регулаторен кодекс и изгражда първите по-големи електролизни проекти. Пазарът обаче все още не е напълно готов за широко инвестиционно разгръщане, тъй като ключови правила за специализираната инфраструктура, тарифите, достъпа и икономиката на доставките предстои да бъдат окончателно уредени.
Източници
- Румънски законодателен портал – Решение на правителството № 855 от 9 октомври 2025 г. за одобряване на Националната стратегия за водорода 2025–2030 г. и плана за действие
- Румънски Сенат – досие на законопроект L453/2026 и етапи на законодателната процедура
- Румънски Сенат – текстът, приет на 24 август 2026 г.
- ANRE – проект на заповед за приемане на Кодекс за водорода
- ANRE – проект на Кодекс за водорода
- Румънски законодателен портал – консолидирана редакция на Закон № 237/2023
- OMV Petrom – доставка на модулите за 20 MW електролизьор в Petrobrazi
- Международна агенция по енергетика – Global Hydrogen Review 2026: Policy
- Global Hydrogen Review – доставка на 15 MW PEM система за проект в Румъния
- Министерство на енергетиката на Румъния – Национална стратегия за водорода и план за действие
