Газови проби, взети южно от китайския град Чънду през юли 2026 г., съдържат до 98,24% водород (H₂) — най-високата стойност, съобщавана досега в Китай. Резултатът е важна следа за бъдещи проучвания, но все още не означава, че е открито находище, от което водородът може да се добива икономически.
В Съчуанския басейн в Китай е открит естествен газов излив с необичайно високо съдържание на водород (H₂). Анализът на пробите показва, че водородът съставлява между 97,33% и 98,24% от газа.
Резултатите са представени в китайското специализирано издание Natural Gas Exploration and Development, а на 18 август 2026 г. са публикувани подробно от China Hydrogen Alliance. Скоро след това откритието привлича вниманието и на международни технологични медии.
Какво всъщност са открили учените
Необичайният газов излив е открит южно от Чънду. След това изследователите го наблюдават непрекъснато в продължение на осем дни.
За този период потокът остава сравнително постоянен и не показва ясно отслабване. Средният измерен дебит е около 5 милилитра в секунда, или приблизително 18 литра газ на час.
Лабораторният анализ показва, че газът се състои почти изцяло от:
- водород (H₂) — между 97,33% и 98,24%, средно 97,76%;
- азот (N₂) — между 1,66% и 2,54%, средно 2,12%;
- метан (CH₄) — между 0,09% и 0,20%, средно 0,11%.
Учените използват газова хроматография — лабораторен метод, който позволява да се определи какви газове има в една проба и в какви количества. Те изследват и изотопния състав на въглерода в метана, който може да даде информация за произхода му. Измереният т.нар. изотопен подпис, означаван като δ¹³C₁, е между −38,01‰ и −40,79‰.
В някои медийни публикации резултатът е представен като водород с „чистота“ 98,24%. Това звучи впечатляващо, но научно по-точно е да се каже, че водородът представлява 98,24% от анализирания газ.
Тази цифра описва състава на газа в конкретната точка, от която са взети пробите. Тя не ни казва колко водород има под земята, колко голямо е евентуалното натрупване или дали от него би могло да започне промишлено производство.
Какво е различното спрямо предишните открития
Естествен водород в Съчуанския басейн е откриван и преди, но в много по-ниски концентрации.
Рецензирано изследване, публикувано през 2025 г. в Science China Earth Sciences, анализира 58 проби от природен газ, взети от дълбоки геоложки пластове в централната част на басейна. В тях съдържанието на водород (H₂) обикновено е над 0,1%, а най-високата измерена стойност е 1,6%.
| Показател | Изследването от 2025 г. | Новият резултат от 2026 г. |
| Вид на пробите | Природен газ от дълбоки пластове | Газ от естествен повърхностен излив |
| Съдържание на водород (H₂) | Обикновено над 0,1%, максимум 1,6% | 97,33–98,24%, средно 97,76% |
| Защо е важно | Потвърждава наличието на естествен водород и изследва как може да се образува | Първият съобщен в Китай газов излив с толкова висок дял на водород |
| Доказан икономически ресурс | Не | Все още не |
Следователно новото не е самото присъствие на водород в Съчуанския басейн. Голямата разлика е неговата концентрация.
В предишните проби водородът е сравнително малка съставка на природния газ. В новооткрития излив той е основният компонент и представлява почти целия анализиран газ.
Откъде може да идва този водород
Това е един от най-интересните въпроси.
Газът съдържа изключително много водород (H₂) и съвсем малко метан (CH₄). Този състав е много различен от обичайния природен газ, който се образува при преобразуване на богата на органичен материал материя дълбоко под земята.
Според авторите това прави някои от възможните обяснения по-малко вероятни. Данните не подкрепят идеята, че основният източник на водорода е органична материя или разпадане на метан при високи температури. Вместо това учените насочват вниманието към процеси, протичащи в дълбочина между вода и скали.
Районът е особено интересен от геоложка гледна точка. Там има вулканични скали от пермския период, както и близък офиолитов пояс, известен като Шимиен–Мяоуан.
Офиолитите са останки от древна океанска кора и горната част на земната мантия, които в хода на геоложките процеси са се оказали включени в континенталната кора. Именно такива скали са сред местата, към които геолозите проявяват особен интерес при търсенето на естествен водород.
Една от основните хипотези е, че водородът (H₂) се образува при взаимодействие между вода и скали, богати на желязо.
Такъв процес е серпентинизацията. При него определени минерали в скали като перидотитите реагират с вода. Желязото в тях се окислява, а част от водата се преобразува, като в резултат може да се освободи водород.
Учените разглеждат и друга възможност — участие на богати на желязо вулканични скали от пермския период, включително диабазови порфирити.
Разломите в земната кора вероятно играят друга важна роля. Те могат да действат като естествени канали, по които образуваният в дълбочина газ се придвижва към повърхността.
Много ниското съдържание на метан (CH₄) може да означава, че водородът се е придвижил сравнително бързо и не е имал време да участва в реакции, при които от водород и въглеродни съединения могат да се образуват въглеводороди. Възможно е роля да играе и малкото количество въглероден диоксид (CO₂), както и система, в която нов водород се образува по-бързо, отколкото се изразходва в химични реакции.
Засега обаче това са работни научни хипотези, а не окончателни отговори.
Самият химичен състав на газа не е достатъчен, за да покаже със сигурност откъде идва водородът. Например произходът на азота (N₂) също трябва да бъде изследван чрез допълнителни изотопни анализи.
Защо откритието е важно
В продължение на десетилетия естественият водород не беше сред основните цели на геоложките проучвания.
Една от причините е проста: молекулата на водорода е много малка и подвижна. Затова дълго време се смяташе, че газът трудно може да остане затворен под земята достатъчно дълго, за да образува значителни натрупвания.
През последните години тази представа започна да се променя.
Все повече изследвания показват, че при подходяща комбинация от скали, които произвеждат водород, разломи или други пътища за неговото придвижване, порести пластове, в които газът може да се натрупва, и достатъчно плътни скали над тях, които да го задържат, могат да възникнат цели природни системи, богати на водород.
Най-известният пример е Буракебугу в Мали, където газ от сондаж съдържа над 97% водород (H₂) и се използва за местно производство на електроенергия.
Изследванията там показват и възстановяване на налягането след периоди на добив. Това е особено интересно, защото може да означава, че системата продължава да се подхранва с нов газ.
Резултатът от Китай е важен и по друга причина. Той показва, че газ с много висок дял на естествен водород може да бъде открит и в геоложката среда на огромен седиментен басейн като Съчуанския.
Ако бъде потвърдено, че подобни системи са по-широко разпространени, това би разширило значително районите, в които има смисъл да се търси естествен водород. Досега голяма част от вниманието е насочено към офиолитови масиви и рифтови зони.
Все още няма отговор на няколко ключови въпроса:
- Има ли в дълбочина резервоар, в който се е натрупал водород?
- Ако има, колко е голям?
- Каква част от газа би могла реално да бъде извлечена?
- Може ли потокът да се запази в продължение на месеци или години?
- Продължава ли системата да образува нов водород и с каква скорост?
- Има ли достатъчно плътни скални пластове, които да задържат газа под земята?
- Колко би струвал евентуалният добив и какви технически и екологични рискове би имал?
За да се отговори на тези въпроси, ще са необходими значително повече изследвания — геофизично проучване на района, подробно картографиране на разломите и скалите, които могат да образуват водород, дългосрочно наблюдение на газовия поток, допълнителни изотопни анализи и в крайна сметка проучвателни сондажи.
Важна следа, но все още не и доказано находище
Откритието край Чънду е значим научен резултат. За първи път в Китай е съобщен естествен газов излив, в който водородът (H₂) достига над 98% от състава.
Това превръща Съчуанския басейн в още по-интересен район за изследване на процесите, при които естественият водород се образува, придвижва и евентуално се натрупва под земята.
Но между газов излив с висока концентрация и икономически използваемо находище има голяма разлика.
На този етап учените не знаят размера на евентуалния подземен ресурс, не са определени извлекаеми запаси и няма оценка дали добивът би бил икономически оправдан.
По-точният извод е по-малко сензационен, но научно много по-интересен: в Съчуанския басейн е открита силна следа за действаща природна система, която образува и пренася водород. Дали тя крие значим ресурс, тепърва трябва да бъде установено.
Източници
- China Hydrogen Alliance: представяне на изследването, 18 август 2026 г.
- Wang et al., Formation mechanism of deep natural hydrogen in the Sichuan Basin, 2025
- Ellis и Gelman, Model predictions of global geologic hydrogen resources, 2024
- Etiope et al., Understanding the resource potential of natural hydrogen on Earth, 2026
- Maiga et al., изследване на системата Буракебугу в Мали, 2023
- Interesting Engineering: международна медийна публикация за откритието
