Green Transition Forum 5.0: Водородът на дневен ред

  Тазгодишното водещо събитие за зелени иновации и устойчивост в региона – Green Transition Forum 5.0 в София – говореше не само за вятър, слънце или хидро, а за отключване на пълния потенциал на ВЕИ чрез водород. Докато панелът „Scaling Up Renewable Energy“ разглеждаше дълбоко теми като свързаност на мрежата, баланс между развитие и опазване на природата, регулаторни стимули за ВЕИ, две теми непрекъснато връщаха разговора към водорода: съхранение и стратегическа интеграция. Водородът като липсващото звено в интеграцията на ВЕИ В момента България има огромен потенциал и бърз растеж на производството от възобновяеми източници. Но разпокъсаните ВЕИ страдат от „тесни места“ в електромрежата. Очертавайки ключовите проекти за преодоляването им, Ангелин Цачев, член на УС на Електроенергийния системен оператор, мина направо към енергийните коридори и ролята на водорода:

„Водородът е гориво и система за съхранение. ЕСО е партньор на Българската водородна асоциация и активно работим по интеграцията на водорода в България.“

Чрез разширяване на междусистемните връзки, изграждане на нови мощности и инфраструктура и интелигентно управление зеленият водород може бързо да стане икономически жизнеспособен у нас. Колкото по-рано установим механизми за стимулиране на местното производство и съхранение, толкова по-скоро ще ограничим енергийните загуби по мрежата. Но водородът не е просто още едно средство за съхранение – той е гъвкаво гориво, което „глади“ пиковете, захранва индустрията и тежкия транспорт.

Снимка: BGH2A   Уроци от хърватската H₂ вълна Факт е, че водородът бавно, но сигурно намира своето място на пазара в една все по-зелена Европа. И докато на запад преходът е все по-осезаем, близо до България има множество положителни примери. Божидар Дедуш, съосновател на Хърватската водородна асоциация, посочи как Хърватия прескочи от пренебрежим интерес до мащабни проекти – движени от фокусирани политики, индустриален интерес и публично (национално и европейско) финансиране. Проектът в Риека за 45 млн. евро комбинира 10 MW електролизьори с 15 MW вятър и фотоволтаици, а 6 млн. евро финансират разгръщането на шест H₂ станции за зареждане. Дедуш призова България да се възползва от европейските инструменти – Фонд за възстановяване и устойчивост, иновации, модернизация, кохезионни фондове – и да гради вериги на стойността за съхранение и транспорт.

„Има много възможности да стартираме водородна икономика. Много бих искал да видя България да го направи. Водородът ще отвори един милион работни места в Европа [до 2030 г.].“

Голямата картина: общности и опазване на природата Синергията между водород и ВЕИ няма как да функционира без още един ключов компонент – обществено приемане и подкрепа от местните общности. В региони, където седем от десет и повече компонента се произвеждат извън страната, „социалният лиценз“ зависи от осезаеми местни ползи – приходи от такси върху земята, споделяне на печалби с общините, нови услуги и работни места в селските райони. Андреас Шоле от WDP Europe GmbH подчерта, че

„Компаниите трябва да поемат ангажимент процент от печалбата да остава в общинските и местните бюджети“

ако искаме внедряването на ВЕИ и водород да получи истинска подкрепа „отдолу нагоре“. Като вплетем приноси към общностите и създаване на работни места в политиките и проектите, България – и регионът на ЦИЕ – могат да превърнат скептиците в защитници на чистата енергия. Без подход, поставящ опазването на природата в центъра, дори най-зелените амбиции могат да дадат обратен ефект. Съгласно ревизираните природозащитни директиви на ЕС държавите членки трябва да определят конкретни зони за ВЕИ, но твърдите разрешителни режими и институционалните „силози“ все още блокират напредъка. Какво е решението според Адам Хармад от WWF? Да се приоритизират деградирали и деурбанизирани територии – които биха могли да покрият 150% от целите ни за неутралност до 2050 г. – и да се ко-локират множество ВЕИ проекти върху споделени точки за присъединяване, за да се минимизира въздействието върху хабитатите.

Снимка: BGH2A   Изводът Докато ЕС преследва нетни нулеви емисии до 2050 г., потенциалът на водорода като носител за съхранение на енергия и като чисто гориво поставя темата му на подиума на форума и в българския дневен ред. Без водород и правилната инфраструктура европейските цели за нулеви емисии ще буксуват. В България водородът все още често е „модна дума“, но бавно и сигурно се утвърждава из Европа като гръбнак на устойчива, интегрирана енергийна система.