Доклад на ENTSO-E: Как възобновяемият водород може да преобрази енергийната система на Европа

  Водородът от възобновяеми източници се очертава като ключов елемент в прехода на Европа към чиста енергия, като предлага решения за трудни за декарбонизация сектори като индустрията (напр. производство на желязо и стомана, химическа и нефтохимическа промишленост) и транспорта (главно авиация на дълги разстояния и морски транспорт). Тъй като производството, транспортът, съхранението и използването на водород ще окажат съществено въздействие върху електроенергийната система, ENTSO-E и операторите на електропреносни мрежи (TSO) в Европа работят за интеграцията му по начин, който подкрепя сигурността и гъвкавостта на системата. Докладът на ENTSO-E подчертава как електролизьорите и водородната инфраструктура могат да допринесат за устойчива и декарбонизирана енергийна система — и координираните действия, необходими за превръщане на тази визия в реалност.  

  Тази статия представя основните послания от проучването на ENTSO-E относно интеграцията на възобновяемия водород и електролизьорите в електроенергийната система на Европа — очертавайки действията, необходими за ефективно, гъвкаво и декарбонизирано енергийно бъдеще:

• • Координацията между водородната и електроенергийната система е от съществено значение за успешен енергиен преход. Електролизьорите и водородните съоръжения трябва да бъдат планирани и експлоатирани в синхрон с електроенергийната система, за да се извлекат максимални ползи за двата сектора и за потребителите. Това изисква междусекторно планиране, сътрудничество между операторите и подходяща регулаторна рамка, която да улесни интелигентни инвестиции, да избегне активи с ограничена стойност и да защити стабилността на системата — особено по време на фазата на разрастване.

• • Инвестициите в електролизьори и техните локации трябва да са съобразени с нуждите на електроенергийната система за осигуряване на ефективна декарбонизация. Местоположението и начинът на свързване на електролизьорите — близо до производството от ВЕИ, потребителските точки или и двете — оказват пряко въздействие върху капацитета, развитието и стабилността на електропреносната мрежа. Регулациите и пазарният дизайн трябва да стимулират технологии, местоположения и операции, които са от полза както за водородната, така и за електроенергийната система, като същевременно подпомагат постепенното изключване на природния газ.

• • Електролизьорите и водородната инфраструктура могат да осигурят ценна гъвкавост за енергийната система. Електролизьорите могат да предлагат краткосрочна гъвкавост чрез управление на търсенето, като подпомагат балансирането на мрежата и управлението на претоварванията. В бъдеще, транспортът и съхранението на водород също биха могли да осигуряват дългосрочна гъвкавост чрез повторна електрификация при недостиг на възобновяеми източници. Тази инфраструктура може да оптимизира водородния сектор, като използва евтини излишъци от ВЕИ, и да изгради резерви за по-широки приложения на водорода отвъд електричеството.

• • Възобновяемият водород може да играе ключова роля за осигуряване на ресурсна адекватност в енергийна система с нулеви емисии. Преобразуването на електричество във водород (P2H2) предлага възможности за управление на търсенето, докато обратното преобразуване (H2P) може да осигури нисковъглероден резервен капацитет чрез преоборудвани газови турбини. И двете приложения могат да подкрепят националните механизми за капацитет и да засилят енергийната сигурност.

• • Целевата и добре проектирана обществена подкрепа може да бъде от решаващо значение по време на фазата на увеличаване на водородния капацитет. Ефективното предоставяне на подкрепа може да стимулира производството на зелен водород, да повиши търсенето и да насърчи инвестиции в инфраструктура за транспорт и съхранение — подпомагайки изграждането на цялата стойностна верига и повишаване на гъвкавостта на енергийната система.

В заключение, докладът на ENTSO-E подчертава, че възобновяемият водород има огромен потенциал да декарбонизира индустрията, транспорта и производството на електрически горива в Европа до 2050 г. Въпреки това, съществува ясен разрив между амбициозните цели на ЕС и текущото ниво на търсене и вътрешен производствен капацитет. Изграждането на водородна икономика ще изисква тясно сътрудничество между оператори на мрежи, регулатори и нови заинтересовани страни във водородния сектор, както и ранни действия по интеграционни стратегии и бизнес модели. Въпреки че възобновяемият водород все още не е ценово конкурентен спрямо алтернативите на базата на изкопаеми горива, се очаква технологичният напредък, ефектите от мащаба и повишаващите се цени на CO₂ да намалят тази разлика. За да успее, Европа трябва да оптимизира внедряването на електролизьори, да насърчава гъвкави операции и да гарантира, че регулациите и пазарният дизайн стимулират решения, полезни както за водородната, така и за електроенергийната система. Пълния анализ и препоръки можете да намерите в проучването на ENTSO-E тук (Обобщение) и тук (Подробен доклад).