Използването на водорода като заместител на изкопаемите горива е огромна възможност за намаляването на въздействието върху климата и околната среда от тежкотоварния автомобилен транспорт. Основно предизвикателство пред масовото въвеждане на водорода е липсата на широко разгърната мрежа от зарядни станции. Това развитие може да се улесни чрез правилен подбор на местоположенията и оразмеряване на зарядните станции.
Проучване на Технологичния университет “Чалмърс” (Гьотеборг, Швеция) представи модел за симулиране на търсенето от страна на водородни камиони на дълги разстояния в Европа, включвайки различни сценарии. Резултатите от модела, отчитащи изискванията за мощност на превозните средства, основните маршрути и търсенето на гориво са сравнени с Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива (AFIR). Изводът е, че разпределението на станциите за зареждане не е оптимално разпределено и това може да доведе до десетки милиони евро загуби годишно в някои държави.
Според европейските правила, до 2030-а година страните от ЕС трябва да изградят станции за зареждане с водород на поне всеки 200 километра по главните пътища и по една във всеки градски възел. Целта е да се улесни въвеждането на водороден транспорт.
Анализът на Технологичния университет “Чалмърс” обаче, базиран на данни от 600 000 товарни маршрута в Европа, показва, че в много случаи изискванията не отговарят на действителното търсене.
Техният модел показва, че капацитетът във Франция например трябва да бъде седем пъти по-висок към 2050-а година, докато други страни нямат същия обем трафик, което може да доведе до изграждане на инфраструктура, която няма да се ползва ефективно.
Проучването на университета “Чалмърс” можете да откриете тук: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0360319925019342?via%3Dihub
Image: Chalmers
