Водородът беше един от важните акценти в конференцията “Стратегически енергийни технологии”, организирана от Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет. Събитието събра водещи експерти, представители на институциите, науката и бизнеса, за да очертаят рамките на иновативното развитие в енергийните технологии и да представят успешни български примери.
Професор Георги Ангелов, заместник-министърът на иновациите и растежа, сподели, че министерството работи за развитието на водородните технологии в страната, които имат потенциал да модернизират различни сектори. Той подчерта, че това ще превърне България в сериозен участник в общата енергийна система не само като износител на енергия, но и като център за развитие и принос в технологиите и тяхното приложение.
Специален акцент той направи и върху центровете за върхови постижения като място, където технологиите да се развиват в сътрудничество с бизнеса. Такъв център, посветен на водородните технологии, се изгражда в Стара Загора по проекта H2START. Той беше представен от професор Дария Владикова, която е негов научен координатор.
“Имаме обща кауза – да промотираме иновации и енергийни технологии”, това заяви Карина Ангелиева, член на УС на Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия (BGH2A).
Тя подчерта, че новият доклад за Европейския стратегически план за енергийни технологии дава нов фокус – примери от практиката, като го свърза с друг доклад, подготвен от Move.bg, който излезе преди месец – за зелените иновации в България, включващ и конкретни препоръки. Според нея академичният и НПО сектор имат място в събирането и обобщаването на данни и дълбочинния анализ, с което да подпомогнат институциите.
Карина Ангелиева каза още, че ветрилото на инвестиране по отношение на иновациите е твърде бедно. Затова е важно да имаме амбициозни цели за национално съфинансиране по програми като “Хоризонт Европа”, от което зависи и обема общо финансиране за наука и иновации, който можем да привлечем като държава.
